Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 136

— Лошо — рече. — Какво да предприемем?

— Мисля, че нашата линия на поведение е ясна. Психоисторията ни трябва…

— Да, трябва ни — съгласи се Тенар. — Селдън ми каза нещо за данъчното облагане, което… Остави, в момента това няма значение. Продължавай.

Разтревоженият Лин, който си бе позволил на лицето му да се отрази частица нетърпение, подзе:

— Както изтъкнах и преди, психоисторията ни трябва, ала без Селдън. Той вече е изхабен. Колкото повече го наблюдавам, толкова повече виждам остарелия учен, живеещ на минали лаври. Почти от тридесет години се опитва да пробие с тази психоистория и се проваля. Без него и с ново ръководство Проектът може да напредне по-бързо.

— Съгласен. Ами жената?

— Е, тук е въпросът. Ние не я взехме предвид, понеже тя предвидливо стоеше на заден план. Аз обаче силно подозирам, че сега ще се окаже трудно и може би невъзможно да отстраним Селдън тихомълком и без да въвличаме правителството, докато жената е жива.

— Наистина ли мислиш, че Венабили ще ни осакати и двамата, ако реши, че сме причинили нещо лошо на мъжа й? — попита генералът, като изви презрително уста.

— Смятам, че действително ще го направи и че в добавка ще вдигне бунт. Ще стане точно, както тя обеща.

— Превръщаш се в страхливец.

— Моля ви, генерале. Опитвам се да бъда разумен. Не съм се отказал. Трябва да се погрижим за тая Жена-тигър — той замислено помълча. — Всъщност моите осведомители ми го казаха и да си призная, не обърнах достатъчно внимание на въпроса.

— И как предполагаш, че можем да се избавим от нея?

Хендър Лин промълви:

— Не знам — и бавно добави: — Но някой друг може и да знае.

18

Селдън също бе изкарал тежка нощ, а и новият ден не обещаваше да бъде доста по-добър. Не бяха много случаите, когато Хари се беше ядосвал на Дорс. Този път обаче бе твърде ядосан.

— Ама че глупава постъпка! — заяви той. — Не беше ли достатъчно, че всички се натресохме в „Краят на купола“? Дори само това стигаше, за да наведе един параноичен властник на мисълта за конспирация.

— Откъде накъде? Ние не бяхме въоръжени, Хари. То си беше празнична история, последен щрих от честването на рождения ти ден. Не представлявахме никаква заплаха.

— Да, докато ти не нахлу на територията на Двореца. Това е непростимо. Втурна се към Двореца да прекъснеш разговора ми с генерала, когато специално — и то няколко пъти — бях дал да се разбере, че не те искам там. Не схващаш ли, че си имам собствени планове?

— Твоите желания, заповеди и планове стоят след твоята безопасност. Аз съм загрижена преди всичко за нея.

— Нищо не ме заплашваше.

— Не бих го повярвала толкова лесно. Досега на два пъти се опитваха да те убият. Защо си мислиш, че няма да има и трети път?

— Двата опита бяха по времето, когато бях Първи министър. Тогава сигурно си е струвало да ме ликвидират. Днес кому е нужно да убие един остарял математик?

— Точно това искам да открия — рече Дорс — и точно това искам да предотвратя. Трябва да започна, като поразпитам туй-онуй тук, в Проекта.

— Не, само ще ми разстроиш хората. Остави ги на мира.

— Няма да ги оставя, Хари. Работата ми е да те защитавам и от двадесет и осем години се занимавам с тази задача. Не можеш да ме спреш сега.