Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 135

Тук Селдън преглътна и отново подзе:

— С времето ситуацията неизбежно става все по-сложна и по-сложна, защото различните светове, различните сектори на всеки свят и различните икономически поделения до един желаят и изискват специално отношение. Средният гражданин не смогва да разбере защо или колко трябва да му вземат; какво може да си позволи и какво не може. Правителството и самото данъчно ведомство често пъти също не знаят. Нещо повече, една все по-голяма част от събираните данъци отива за свръхусложнената данъчна служба — за поддържане на архивите, за преследване на нарушителите, — така че количеството кредити, отделяни за добри и полезни цели, каквото и да правим, намалява. Накрая тази ситуация става неудържима. Тя предизвиква недоволство и подклажда бунтове. Историческите книги са склонни да ги приписват на алчните бизнесмени, на корумпираните политици, на бруталните военни, на амбициозните вицекрале, но всъщност те са просто хората, които се възползват от разрастването на данъците.

Генералът остро запита:

— Да не искате да ми кажете, че нашата данъчна система също е свръхусложнена?

— Ако не е, доколкото ми е известно, ще бъде единствената в историята — рече Хари Селдън. — Ако има едно нещо, което психоисторията да твърди, че е неизбежно, това е прекомерното усложняване на данъците.

— И какво да сторим в такъв случай?

— Не мога да ви кажа. Точно затуй бих искал да подготвя доклад, който — както вие забелязахте — ще отнеме някакво време.

— Оставете доклада. Данъчната система е свръхусложнена, така ли? Не е ли това, което твърдите?

— Възможно е — предпазливо отвърна Селдън.

— И за да коригира нещата, човек трябва да опрости тая система — всъщност да я направи колкото се може по-проста.

— Бих желал да изследвам…

— Глупости! Противоположното на голямото усложнение е голямото опростяване. Няма нужда от доклад, който да ми го каже.

— Ваша воля, генерале — кимна Селдън.

В този момент Тенар внезапно вдигна очи, сякаш го бяха повикали, както наистина и беше. Юмруците му се свиха и холовизионните образи на полковник Лин и Дорс Венабили изведнъж се появиха в помещението.

Потресен, Хари възкликна:

— Дорс! Какво правиш тук?

Генералът не рече нищо, но смръщи вежди.

17

Генерал Тенар бе изкарал тежка нощ, а поради мрачните си предчувствия — и полковникът. Двамата сега стояха един срещу друг и всеки се чудеше как да реагира.

— Разкажи ми пак какво направи тази жена — нареди генералът.

Лин сякаш носеше тежък товар на раменете си:

— Това е Жената-тигър. Така я наричат. Изглежда, че някак си не е съвсем човек. Тя е невероятно трениран атлет, пълна е със самоувереност и, генерале, наистина е плашеща.

— Теб изплаши ли те? Сама жена?

— Чакайте да ви обясня какво точно стори и да ви кажа още няколко неща за нея. Не знам доколко са верни слуховете, но туй, дето се случи вчера, не подлежи на съмнение.

Той разправи историята отново и другият го изслуша, надувайки бузи.