Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 134

— Стига! Говорете направо! Какво мислите, че психоисторическата наука показва за моето правителство?

— Показва, че в него има елементи на нестабилност, но не сме сигурни — и не можем да бъдем сигурни — по какъв начин нещата биха се оправили или влошили.

— С други думи науката просто ви съобщава това, което бихте знаели и без нея, и тук правителството е инвестирало несметни купища пари.

— Ще дойде време, когато психоисторията ще ни посочва онова, което не бихме научили без нея, и тогава инвестициите ще се изплатят многократно.

— И кога ще дойде подобно време?

— Надявам се да не е след дълго. През последните няколко години имаме забележим напредък.

Тенар пак започна да почуква с нокът по бюрото.

— Това не е достатъчно. Кажете ми нещо, дето ще ми свърши работа сега. Нещо полезно.

Селдън помисли и отвърна:

— Мога да ви подготвя обстоен доклад, но той ще отнеме време.

— Разбира се, че ще отнеме време. Дни, месеци, години — и някак си докладът никога няма да бъде написан. За глупак ли ме вземате?

— Не, разбира се, че не, генерале. Обаче и аз не искам да ме смятате за глупак. Мога да ви кажа нещо, за което лично ще поема отговорността. Забелязах го при моите психоисторически изследвания, ала е възможно да съм го разтълкувал неправилно. Но щом настоявате…

— Настоявам.

— Преди малко споменахте данъците. Казахте, че те се събират трудно. Сигурно е тъй. Винаги е трудно. Всяко правителство си върши работата, натрупвайки под една или друга форма средства. Единствените два начина да се получат тия средства са: първо, като се обере съседът, и, второ, като се убедят собствените граждани да дават кредитите си мирно и с готовност. Доколкото сме изградили единна Галактическа империя, която от хиляди години прави политиката си с разумни методи, възможността да се обере съседът отпада, ако се изключи някое случайно въстание и потушаването му. Това не се случва достатъчно често, за да може правителството да се издържа, а ако пък вземе да се случва, властта ще бъде твърде нестабилна, та да се задържи дълго.

Селдън си пое дълбоко дъх и продължи:

— Ето защо кредитите трябва да се събират, като се помоли народа да отделя част от личните си доходи в разпореждане на правителството. Предполага се, че тогава Империята ще работи ефикасно и за гражданите ще е по-добре да похарчат своите кредити по тоя начин, вместо да ги стискат — всеки за себе си — и да живеят в опасна и хаотична анархия. Обаче макар подобно искане да е логично и за хората да е по-разумно да плащат данъци като цена за поддръжката на стабилно и активно правителство, те въпреки това го вършат с неохота. За да преодолеят тази неохота, властите трябва да оставят впечатлението, че не прибират прекалено много кредити и че имат предвид правата и добруването на всеки гражданин. С други думи те следва да намалят процента, който се взима при ниски доходи; да позволят да се направят най-разнообразни приспадания, преди да бъде определен данъкът, и така нататък.