Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 132

След миг жената рязко вдигна юмрук и го стовари по плота с гръмък трясък, който прозвуча почти като удар на метал върху метал. Усмихна се, показвайки ръката си.

— Нито съм одраскана — рече Дорс, — нито ме боли, обаче можете да видите, че там, където ударих масата, тя леко е огъната. Ако същият юмрук попадне със същата сила върху нечия глава, черепът ще се пръсне. Никога не съм го правила; всъщност никога никого не съм убивала, макар и да съм наранила няколко души. Въпреки това ако на професор Селдън му бъде причинена…

— Вие продължавате да ме заплашвате.

— Аз обещавам. Няма да предприема нищо, ако професорът остане здрав и читав. В противен случай, полковник Лин, ще бъда принудена да ви осакатя или убия и — пак ви обещавам — ще сторя същото и с генерал Тенар.

— Колкото и тигърска жена да сте, не можете да устоите на цяла армия — забеляза Лин. — И тогава?

— Слуховете се разчуват и се преувеличават — каза Дорс Венабили. — Аз не съм извършила кой знае какво тигърско, но по-голямата част от случките, които се разправят за мен, е вярна. Вашите стражари се дръпнаха назад, щом ме познаха, и сега те самите ще разпространят историята — и то с преувеличения — как съм се добрала до вас. Дори цяла армия, полковник Лин, може да се поколебае да ме атакува, а даже да го направи и да ме унищожи, пазете се от презрението на хората. Хунтата едва-едва успява да поддържа реда и вие няма да искате да обърквате нещата. Помислете си колко сигурна алтернатива имате. Просто да не причинявате нищо лошо на професор Селдън.

— Нищо лошо не възнамеряваме да му сторим.

— Тогава защо е тази среща?

— Какво чудно виждате? Генералът се интересува от психоисторията. Ние имаме достъп до правителствените архиви. Старият Император Клеон се е интересувал, Демерцел, когато е бил Първи министър, също е проявявал интерес. Защо и ние на свой ред да не бъдем заинтригувани, и то дори повече?

— Защо дори повече?

— Защото е минало доста време. Доколкото знам, психоисторията се е родила като идея в главата на професор Селдън. Той е работил над нея с нарастваща енергия и с все по-големи и по-големи групи хора в продължение на тридесет години. Почти изцяло го е правил с правителствена подкрепа, така че в известен смисъл откритията му и разработените методи принадлежат на правителството. Смятаме да го разпитаме за психоисторията, която сега би трябвало да бъде далеч по-напреднала, отколкото е била по времето на Демерцел и Клеон, и очакваме да ни каже онова, което бихме желали да научим. Искаме нещо по-практично от гледката на уравнения, дето криволичат във въздуха. Разбрахте ли ме?

— Да — отвърна Дорс, като се намръщи.

— И още нещо. Не мислете, че единствено правителството застрашава вашия съпруг и че ако му се случи нещастие, това ще означава, че трябва незабавно да ни атакувате. Предполагам, че професор Селдън може да си има съвсем лични врагове. Нямам сведения за тях, ала положително е възможно.

— Няма да го забравя. В момента обаче настоявам да ми уредите да бъда заедно със съпруга си при срещата му с генерала. Искам да съм абсолютно сигурна, че е в безопасност.