Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 120

— Какво е измислил за оправдание?

— Не той, а неколцина от нашите математици са уредили едноседмично отлагане, за да не се наруши честването на рождения ми ден. Ужасно ме раздразниха.

— Защо си ги оставил да го направят?

— Не съм ги оставял. Просто решили на своя глава да уредят нещата — сви рамене Хари. — Донякъде аз съм си виновен. Толкова време хленчих, че ставам на шестдесет, та всеки си мисли, че трябва да ме развесели, като попразнуваме.

— Разбира се, можехме да използваме тази седмица — отбеляза Амарил.

Селдън приседна по-напред и мигом застана нащрек:

— Нещо не е наред ли?

— Не. Струва ми се, че не, но нямаше да е зле още да поразчепкаме. Слушай, Хари, за пръв път от тридесет години психоисторията е стигнала дотам наистина да може да направи предвиждане. Не е кой знае какво — просто една шепа от огромния контингент на човечеството, — ала засега е най-доброто, което сме имали. Така. Искаме да се възползваме от обстоятелствата, да разберем как действа, да си докажем, че психоисторията е онова, което си мислим: предсказваща наука. Тъй че няма да е излишно да се уверим, че не сме прозяпали нещо. Дори и дребното предсказание е сложно и още някоя седмица проучване би била добре дошла.

— Отлично. Преди да ида да видя генерала, ще си поговоря с теб по въпроса, та да въведем нужните промени в последната минута. Междувременно, Юго, не допускай да изтече каквато и да е информация за това към останалите — към никого. Ако се издъним, не искам хората от Проекта да се обезсърчат. Двамата ще си преглътнем провала и ще продължим да опитваме.

Рядка, изпълнена с копнеж усмивка мина по лицето на Амарил:

— Двамата с тебе. Помниш ли кога бяхме наистина само двамата?

— Помня много добре и не си мисли, че ония дни не ми липсват. Нямахме възможност да работим с…

— Нямахме даже първичния радиант, да не говорим за електролупата.

— Но това бяха щастливи дни.

— Щастливи — рече Амарил и кимна.

11

Университетът беше преобразен и Хари Селдън не можеше да сдържи задоволството си.

Централните помещения от комплекса на Проекта изведнъж се изпъстриха и осветиха и холограми запълниха въздуха с подвижни тримерни изображения на Селдън, които възникваха тук и там по различно време. Ето я усмихнатата и малко по-младолика Дорс Венабили… все още недодялания тийнейджър Рейч… Хари и Амарил, невероятно млади, приведени над компютрите си. За кратко се мярна дори Ето Демерцел и образът му опари сърцето на Селдън с копнеж за стария приятел и за сигурността, която бе чувствал преди заминаването му.

На холографиите никъде не се появяваше Император Клеон. Не че нямаше негови портрети, но при управлението на хунтата не беше мъдро да се припомня на хората за предишната Империя.

Изображенията се изляха навън и започнаха да насищат помещение след помещение, сграда след сграда. Кой знае как бяха намерили време да превърнат целия университет в екран, подобен на който рожденикът нито бе виждал, нито някога си бе представял. Дори светлините на купола бяха приглушени, та да се получи изкуствена нощ, на чийто фон празникът щеше да блести в продължение на три дни.