Читать «Битката за Фондацията» онлайн - страница 118

— Защо ще ми трябва цяла седмица?

Илар се поколеба:

— Маестро, мога ли да говоря откровено?

— Разбира се, че можеш. Искал ли съм някога някой от вас да не ми говори откровено?

Тамуил Илар леко се изчерви, светлата му кожа порозовя, ала гласът му остана твърд:

— Не ми е лесно да го кажа, маестро. Вие сте гений в математиката. Никой в Проекта не се съмнява в това. Никой в Империята — ако ви познава и разбира от наука — не би проявил и най-малкото съмнение. Човек обаче не може да бъде универсален гений.

— Знам го не по-зле от теб, Илар.

— Естествено, че го знаете. На вас по-конкретно ви липсва умението да се оправяте с обикновените хора — да кажем с глупавите. Липсват ви известна непочтеност, известна способност да заобикаляте въпросите и ако общувате с някой, дето хем има власт, хем е малко нещо глупав, лесно можете да вкарате Проекта и, ако е там въпросът, собствения си живот в опасност, просто защото сте прекалено прям.

— Какво значи туй? Да не съм се вдетинил изведнъж? Доста време съм се разправял с политици. Може би ще си припомниш, че десет години съм бил Първи министър.

— Простете, маестро, но не бяхте изключително ефективен. Имали сте си работа с Първия министър Демерцел, който според всички сведения е бил твърде интелигентен, и с Император Клеон, който е бил много приятелски настроен. Сега ще се сблъскате с хора военни, които не са нито интелигентни, нито приятелски настроени, а това е съвършено различно нещо.

— Разправял съм се дори с военни и съм оцелял.

— Не и с генерал Дъгал Тенар. Той е съвсем друга песен. Познавам го.

— Познаваш го? Ти си се срещал с него?

— Не лично, ала генералът е от Манданов (който, както знаете, е моят сектор) и там той беше известен фактор, преди да се присъедини към хунтата и да се издигне в нея.

— И какво ще кажеш за Тенар?

— Невежа, суеверен, гневлив. Не е човек, с когото ще се оправите лесно или безопасно. Можете да използвате тази седмица да разработите начини как да се държите с него.

Селдън захапа долната си устна. В приказките на Илар имаше нещо и Хари трябваше да приеме факта, че макар да крои свои собствени планове, може да се окаже трудно да манипулира една глупава, самомнителна, избухлива личност, която отгоре на всичко разполага със съкрушителна власт. Той обезпокоено каза:

— Ще се справя някак си. Във всеки случай днес военната хунта на Трантор е в нестабилно положение. Тя вече се крепи по-дълго, отколкото изглеждаше възможно.

— Това проверявали ли сме го? Не знаех, че сме изчислявали стабилността на хунтата.

— Амарил спретна няколко сметки с твоите ахаотични уравнения — Селдън направи малка пауза. — Между другото натъкнах се да ги споменават като уравненията на Илар.

— Не и аз, маестро.

— Надявам се, че нямаш нищо против, но не искам това да се случва. Психоисторическите елементи трябва да се описват функционално, а не персонално. Щом се намесят личности, появяват се лоши чувства.

— Ясно ми е и съм напълно съгласен, Маестро.

— Всъщност — с нотка на виновност рече професорът — винаги съм усещал, че не е редно да говорим за основните Селдънови уравнения на психоисторията. Проблемът е там, че този термин е използван толкова години и не е практично да се опитваме да го променяме.