Читать «Белязани от Каин» онлайн - страница 3

Саймън усещаше потта на челото си и забързано продължи да разказва:

— Тим отново ломотеше в стаята си. И, разбира се, това беше краят. Повикахме полиция и те пристигнаха тутакси. Отведоха Тим в психиатрията. И досега е там. Затворен и залостен в килията си. Не е излизал оттогава. Ще остане в лудницата до края на живота си.

С наближаването на края Саймън изпита обичайното облекчение.

— Тогава започнах да пия — за да забравя, нали разбирате. После дойдоха сулфатите, а след тях и всичко останало… Най-накрая обаче, преди шест години, престанах да се наливам, изкарах курса с антибиотиците на АН — моите шейсет срещи за шейсет дни! И оттогава съм чист!

Вече имам съпруга и син, които много обичам. Наистина се случват чудеса. Наистина. Разбира се, още не проумявам защо брат ми направи това, нито какво означава, обаче мисля следното: може пък аз да нямам такива гени, може би моят син ще бъде здрав. Кой знае! Карам ден за ден. Това е моята история. Много благодаря, че ме изслушахте. Благодаря ви.

Топлото и спарено помещение се изпълни с промърморени благодарности — сякаш откликваше паство. Последвалото мълчание бе като музикална кода — астрономическият час беше почти изтекъл. Всички се изправиха и се запрегръщаха, после казаха Молитвата за покой. Сбирката приключи, страдащите от всякакви зависимости се заизнизваха навън и поеха нагоре по скърцащите дървени стълби към гробището на църквата в Хампстед.

Мобилният му звънна. Той спря до портата на църквата и натисна копчето.

— Куин! Аз съм.

Обаждаха му се от скрит номер, но Саймън незабавно позна гласа.

Беше Боб Сандерсън. Неговият колега, неговият източник, неговият човек: главен инспектор, детектив от Скотланд Ярд.

Саймън каза едно ведро „здрасти“. Винаги му беше приятно да чуе Боб Сандерсън, понеже полицаят редовно пускаше на журналиста хубави истории: клюки за големи обири, слухове за смразяващи кръвта убийства. В замяна Саймън се стараеше в статиите инспектор Сандерсън да бъде представен в ласкателна светлина: умно ченге, което разкрива престъпления, изгряваща звезда в управлението. Изгодна уговорка.

— Радвам се да чуя гласа ти, инспекторе. Останал съм без пари.

— Ти вечно си без пари.

— Така е на свободна практика. Какво имаш?

— Може би нещо хубавко. Странен случай на „Примроуз Хил“.

— Нима?

— Аха. И още как.

— Е… Казвай! Къде?

Детективът замълча, после отговори:

— В голяма стара къща. Убита е някаква старица.

— Така…

— Не звучиш особено въодушевено.

— Ами… — Саймън мислено сви рамене, загледан към автобуса, който завиваше наляво покрай спирката на метрото и се насочваше надолу към Белсайз Парк. — „Примроуз Хил“ казваш… Сигурно е някой взлом, довел до жертви… Крадци, които са търсели скъпоценности… Не се знае точно.