Читать «Белязани от Каин» онлайн - страница 6

— Нали завърши хубава специалност в… колежа? Някаква наука беше, нали?

— Ами… завърших биохимия, дядо. В Англия. Обаче там не се правят много пари, затова се насочих към правото.

Поредната пауза. В стаята беше много светло. Най-накрая дядо му се обади:

— Дейвид, трябва да ти кажа нещо.

— Какво?

— Излъгах.

Мълчанието в стаята беше задушаващо. Някъде в хосписа изтрака носилка.

— Излъгал си ме? Какво искаш да кажеш?

Дейвид се взря в лицето на дядо си — пак ли изпадаше в деменция? Не беше сигурен, обаче старецът изглеждаше притеснен, когато се зае да обяснява по-подробно:

— Всъщност в момента те лъжа, синко… Аз просто… просто не мога… не мога да го преодолея, Дейвид. Твърде късно е да се променям. A las cinco de la tarde. Съжалявам. Desolada!

Странна работа. Дейвид наблюдаваше стареца, докато говори.

— Добре… изморен съм, Дейвид. Аз… аз… аз… Трябва да го направя сега. Моля те, погледни ето тук… Поне това мога да направя. Моля те.

— Какво?

— В чантата в края… на леглото ми. В торбата от „Кеймарт“. Виж, виж, моля те!

Дейвид се изправи енергично и се приближи към натрупаните торби и сакове в ъгъла на стаята, от другата страна на леглото. Яркочервената торба от „Кеймарт“ се набиваше на очи в иначе доста окаяната купчина. Взе я и надникна вътре: на дъното имаше някаква сгъната хартия. Карта може би?

Като малък Дейвид беше много запален по картите — по картите и по атласите. Разгъвайки тази на пустинната светлина, струяща през прозореца, той установи, че държи в ръцете си доста красив образец.

Определено беше старинна пътна карта, красиво оцветена и с изискани светлосенки. Меките сивкави вълнообразни очертания обозначаваха планините и възвишенията, езерата и реките бяха в поетично синьо, а зелените многоъгълници бяха блатистите местности покрай Атлантическия океан. Беше карта на Южна Франция и Северна Испания.

Дейвид седна и разгледа картата по-внимателно. Хартията беше прецизно белязана със син химикал: малки сини звездички бяха осеяли вълнистите планински възвишения между Франция и Испания. Една-единствена синя звездичка беше поставена в десния ъгъл на картата. Близо до Лион.

Той погледна въпросително дядо си.

— Билбао — поясни старецът, вече видимо изморен. — Това е Билбао… Трябва да отидеш там.

— Моля?

— Хващай самолета за Билбао, Дейвид. Отиди в Лесака. И намери Хосе Гаровийо.

— Какво?

Старецът направи последно усилие, очите му вече се замъгляваха.

— Покажи му… картата. И го попитай за църквите… дето са отбелязани на нея. Църквите.

— Кой е той? Защо просто ти не ми кажеш?

— Беше твърде отдавна… прекалено много вина, не мога, не мога да призная… — Думите на стареца звучаха немощно и заглъхваха. — Пък и… дори да ти кажа, няма да ми повярваш. Никой не би повярвал. Само лудият старец. Ще ме вземеш за луд, за побъркан старик. Затова трябва сам да откриеш всичко, Дейвид. Обаче внимавай… внимавай.

— Дядо?

Дядо му се извърна и се загледа към тавана. А сетне с плашещо усещане за неизбежност очите му примигнаха и се затвориха. Старецът, упоен, потъна в неспокоен сън.