Читать «Белязани от Каин» онлайн - страница 217

— Къде?

— В лаборатория във Витватерсранд.

Мигът наближаваше. Саймън усети напрежението като стоманена хватка около гърлото си. Ангъс му даде отговора:

— Тимоти Куин, покойният ти брат, имаше класическите генетични маркери на шизофренно умствено разстройство: промени в последователността на ДНК в NRG1 DISC1. — Сериозна пауза. — Мога да заявя с 99,95 процента сигурност, че синът ти Конър Куин няма същите промени.

— Което означава?

— Че не го е наследил. Разбира се, твоят малък Конър може да се спомине от инфаркт на петдесет, това не съм проверил. Обаче няма шизофрения. Здрав е.

Шокиращото облекчение беше като гмурване в прохладен басейн в горещ ден. Саймън въздъхна и каза:

— Благодаря, Ангъс. И?

— Има още добри новини. Беше твърде слабо вероятно Мигел да е способен да създаде дете заради вродените си проблеми. Обаче вече имаме доказателство. Малката госпожица Мартинес несъмнено е дъщеря на Дейвид Мартинес. 99,99 процента съм сигурен. По-хубаво от това няма накъде. Освен това нито Дейвид, нито дъщеря му имат генетичните белези на каготите. Той е баск, дъщеря му също.

— Ами… благодаря ти — заекна Саймън. — Благодаря ти, че направи всичко това.

— О, нищо работа — отговори Ангъс доста меланхолично. — Добре, трябва да затварям. Предай огромната ми обич на Дейвид и на Еми, когато им съобщиш новините… Кажи им, че ми харесва името, което са избрали. Може някой ден пак да се видим. Чао.

Разговорът приключи.

Саймън пъхна телефона в джоба си и излезе навън. Ейми и Дейвид седяха на пластмасови столове до брега на реката — изпълнена със спокойно задоволство сцена.

Журналистът изпита радост, подем на духа. Обаче щастието му бе преплетено с терзанието от тайно и постоянно съпътстващо го угризение. От край време беше така, така щеше да остане и занапред. Конър беше добре, но Тим бе мъртъв. Хармонията на живота никога нямаше да се промени — плътният басов тон на скръбта и звучните трели на любовта.

Седна на пластмасовия стол до Дейвид. Който се обърна.

— Сузи отиде до супера… с Конър. Май за още вино.

— Добре.

— Пакетът — продължи Дейвид. — От Ангъс ли е?

— Да.

Пауза.

— Е?

— Твоя е. Точно както ти каза. Каза го и беше сигурен.

Дейвид кимна.

— Просто исках наистина да се уверя. Не че щях да я обичам по-малко. Тя ми е дъщеря. Обаче… от медицинска гледна точка трябваше да знам. Ами Конър? Той…

— Всичко е наред. Добре е. Чиста работа.

— Добре. Това наистина е добре.

— Дааа…

Двамата се умълчаха. Ейми беше станала и си играеше с малкото си момиченце — русокосото двегодишно дете се кискаше, подскачаше и сочеше птиците по дърветата край реката.

— Интересна работа — тихо се обади Саймън, — дъщеря ти всъщност изглежда като англичанка. Представи си! Има гените на баба си…

— И е наполовина еврейка и една четвърт баска. Май тя е светлото бъдеще на света! А в момента може да казва само: тате ходи магазин. — Дейвид се наведе и се провикна към момиченцето: — Елоиз Мартинес, дръж се добре с майка си. Тя те учи да познаваш дърветата…