Читать «Безсъния» онлайн - страница 2

Вратата на асансьора откликна на повика с шумен ламаринен грохот. Без да губи време, той изтегли коня за проядения повод. Под общото им тегло сивата кабина се заклати, след което вратата бавно се затвори. Понякога пазачът се срамуваше да води стария си посърнал кон, но коридорите бяха толкова дълги и да се ходи пеш… Пък и вечер: трябва да се признае, че вечер на слабата светлина край стълбищата фигурата на животното, миризмата му, дори самото му присъствие вдъхваха смелост.

Със стържене в бетона кабината спря на първия стаж. Мухите покриваха вече входа. Шумящ килим с метални оттенъци бе залепен на цели слоеве до средата на стената. След асансьора трябваше вече да се внимава. Човек никога не е успявал правилно да различи видовете, ако и да е все едно дали мачка с крака сините или зелените домашни варианти, чиито яйца правят гъмжащи меса, или стомоксите, мухите на въглена. Винаги има опасност от изненади. Може например по невнимание да тъпче глосините, които са свещени проводници на трипанозомиазата и са по-известни под вулгарното име мухи цеце. Понякога го парализираше мисълта, че това е възможно.

Спящите бяха тук, разпределени по дължината на тези стаи без врати, подобни на манастирски помещения, боядисани в черно, лишени от всякаква интимност. „Лични“ бяха само петното на леглото с чаршафа и кафявата завивка. Бледите образи на спящите, разчупени в гротескните или зиморничави пози на съня. Нищо, нищо освен надписът с тебешир на стената, указващ дата и час, в който всеки е заспал дълбоко… Някои спяха така от шест месеца, една година, а може и повече. С отхвърлена назад глава, с отворена уста, свити на кълбо по диагонал, сред киселата миризма на потта и изпражненията, безразлични към мухите, които сновяха по тях, хапеха ги и изчезваха към друга стая, към друг спящ. Купчина безжизнена плът, в която нищо не би могло да трепне, оставена на милостта на ухапването.

След малко той щеше да тръгне от стая в стая, щеше да започне редовната, вечната церемония. Най-напред хранителната инжекция с разпределени протеини, по две инжекции на човек. Да се вземе спринцовката и да се потърси върху бледото, едва дишащо тяло все още празно място, където да се забоде иглата. След това да се махнат изцапаните с урина и фекалии чаршафи и завивки, да се свият на топка и да се изхвърлят. После върху голия корем на някого (мъж или жена, без значение) да се изхвърлят две-три кофи ледена вода, в която предварително се слагат бактерицидни хапчета. След това всичко отначало… Често неописуемата мръсотия на тези възрастни, върнали се в положението на бебета и безсилни да контролират сфинктерите си, принуждаваше пазача да ползва силна струя вода. Но нищо не можеше да ги събуди, най-вероятно тези жестоки душове пораждаха в заспалите мозъци само странни мокри сънища.