Читать «Безбожникът» онлайн - страница 66

— А не заради собственото си здраве?

— Съветвам го и за това — отвърна Теламон, — но Александър ме използва повече, за да се справи със заразата на предателството, заговорите и убийствата.

— И ще разрешиш ли тези загадки?

— Може би, а може би не, кой знае — Теламон приближи стола си до този на Мелеагър. — Може ли този Кентавър да е виновен за убийствата и в двете партии?

— Както вече казах, възможно е. Агис подозира същото — Мелеагър разпери ръце. — На персите им харесваше да ни гледат непрестанно хванати гуша за гуша, да разделят влиятелните гърци в Ефес — той изброяваше точките на месестите си пръсти. — Както и да се наричат Агис и останалите, демократи или водачи на тълпата, те все пак са влиятелни търговци. Агис внася дървен материал, Дион — дрехи, Пелей — кожени изделия.

— Ами ти?

— Най-хубавите вина в империята — от Хиос, Самос, от лозята на Лидия и Фригия.

— Запалиха ли складовете ти?

Мелеагър застана нащрек.

— Не, не бяха — после се отпусна и каза примирително: — Знам, че звучи подозрително, но къщата и складовете ми не бяха нападнати. Мислех си, че това е работа на Агис.

— Защо?

— Не знаете ли? — Мелеагър облиза устни. — Ние сме полубратя. Имаме един и същ баща, макар и различни майки. Отгледани сме в една и съща къща и постепенно се намразихме. Когато възмъжахме, пътищата ни се разделиха. Често ми се струва, че кръвта ни е заразена. Би трябвало да сме близки като истински братя, но откакто се помня, между нас винаги е имало омраза и вражда. Не, не обвинявам Агис. И аз имам също толкова вина, колкото и той! Когато си млад, Теламоне, кръвта е гореща и кипи. Подхранваш болката, поддържаш омразата и преди да се усетиш, си изградил желязна стена, а после я укрепяваш с шипове и остриета.

— Би ли те предпазил Агис?

— Бих искал да мисля така, Теламоне. Но онова, което той не знае, а аз знам, е, че в предупредителното писмо пишеше, че демократите са набелязали да убият мен и цялото ми семейство. Подозирам, че Агис е искал да всее раздор между мен и хората от моята партия. Вече започват да ми задават въпроси. Как съм се отървал? Как семейството ми е останало невредимо? Защо именията и складовете ми не са били нападнати и изгорени? О, подозирам, че Агис ме е търсил, но като не е успял да ме намери, е наредил промяна на тактиката — той въздъхна. — Донякъде съм благодарен, но години наред ще се отнасят с мен подозрително. Някои хора дори се съмняват, че имам пръст в убийствата в храма на Херакъл.

— Познаваше ли куртизанката Арела?

— По име и репутация. Аз съм щастлив съпруг, Теламоне. Куртизанките не ме вълнуват.

— Беше ли тя член на твоята фракция?

Мелеагър се засмя, присвил доволно очи. Групата на прозореца се обърна, откъсната от затворническото си шушукане.

— Арела, добри ми лекарю, беше член на всяка фракция. Когато става дума за удоволствия в леглото, между посетителите на Арела имаше демократи, олигарси и дори перси.