Читать «Безбожникът» онлайн - страница 64

Мълчание посрещна думите му.

— Посещавал ли я е някой от вас редовно?

Отново тишина.

— Посещавахте ли я? — настоя Аристандър.

— Това е лична работа.

— Вече не — заяви Теламон. — Знаете новините. Арела е била убита, заедно с прислужницата и вратаря си, а къщата й е била подпалена.

Дион сви рамене.

— Значи просто още една куртизанка е мъртва.

— Не липсва ли някой? — попита Аристандър.

Агис се огледа.

— Нашият писар Хезиод, сигурно нещо го е задържало.

— За среща с царя? — присмя му се Аристандър. — Вие всички получихте пропуски до двореца, в знак на голямо доверие и уважение. Къде е Хезиод сега? Или не сте чули новините? — добави той презрително. — Трупът на Хезиод също е бил открит в къщата на Арела.

Думите му предизвикаха смайване. Агис се въртеше на стола. Пелей и Дион заприказваха, Мелеагър се усмихна.

— Вярно ли е това? — попита Пелей.

— Трупът му беше донесен в палата — Аристандър направи гримаса. — Разпознахме го само по пръстена. Той със сигурност е бил един от редовните посетители на Арела. Защо е бил там по-рано днес, можем само да гадаем. Искам да знам къде са били останалите от вас. Посещаваше ли някой тази известна куртизанка?

— Говориш за доверие и чест — избухна Пелей, — а сега ни разпитваш какво сме правили.

— Преди да си тръгнете тази вечер — намеси се Александър, — трябва да получа отговор на всички тези въпроси. Според доказателствата, куртизанката не е принадлежала към нито една фракция.

— Била ли е ограбена къщата? — обади се Мелеагър.

— Не, не — Аристандър поклати глава. — Крадците се промъкват през нощта. Този убиец е умъртвил четирима души и е изгорил къщата на Арела, за да унищожи доказателствата.

— Нататък! Нататък! — царят ставаше нетърпелив. — Сега Ефес е освободен от персийското владичество. Назначих ви за негови управници. Персийски шпиони все още бродят из града — търговци, пътешественици, но те са плява на вятъра. Интересува ме само онзи, който се нарича Кентавъра.

Цялата група наостри уши.

— Знаете за кого говоря! — Александър нетърпеливо тропна с крак. — За един много важен шпионин на персийския двор, чиято самоличност не е знаел дори градоначалникът. А вие?

— Чували сме слухове — бавно отвърна Агис. — Винаги сме знаели, че и градоначалникът, и дворът в Персеполис са напълно осведомени за всичко, което става тук — той погледна смутено към Мелеагър.

— Който и да е Кентавърът — добави олигархът, — той е знаел тайните и на двете партии.

— Какво? — попита Аристандър. — Да не искаш да кажеш, че този Кентавър е имал хора и в двата лагера?

Мелеагър кимна.

— Често, когато се виждах с Демад, той повдигаше въпроса за шпионин в нашия собствен лагер. Мисля, че Агис е имал същите подозрения.

— Значи става дума за човек — обобщи Теламон, — който е шпионирал и двете страни и е докладвал направо в персийския двор. Откъде разбрахте?

— Често ме викаха в двореца — обяви Агис. — Градоначалникът казваше, че чул това или онова. Демад също присъстваше. Бяхме изумени, че персиецът знае всичките ни тайни. Когато го питахме как е разбрал, той просто се усмихваше и казваше, че Великия цар чува дори птичите песни и смеха на децата ни в нашите градини.