Читать «Безбожникът» онлайн - страница 18

— Какво мислиш, че е станало? — попита войникът с факлата.

Калистен посочи широкото тъмно петно около трупа.

— Този нещастник е бил залят с масло и подпален, но е бил мъртъв преди това.

— Защо мислиш така? — отново полюбопитства войникът.

— Помниш ли, когато воювахме за Олинт и защитниците изляха от стената масло, а после хвърлиха факли? — отвърна Калистен. — Мъжете пищяха и тичаха като живи факли. Този не е бягал. Бил е вече мъртъв. Трупът е бил унищожен от огъня, вероятно са излели върху него мях с масло. После са донесли факла…

Калистен сви рамене и се изправи. Погледна към огромната статуя на Херакъл в ловни дрехи, тояга в едната ръка, меч в другата, с дълга коса, която падаше до раменете му и венец на главата. Слепите очи на бога се взираха в мрака.

— Точно сега ми се иска — промърмори Калистен — тази статуя да можеше да говори. Нали, войниче?

После началникът си спомни заповедите на Теламон. Отново огледа статуята и мина зад нея. Проучи задната врата на храма, но тя беше здраво залостена. От пантите и праха на пода личеше, че не е била отваряна от известно време, макар че резетата горе и долу бяха смазвани наскоро. Още един труп лежеше тук, почти скрит в сенките, а до него се търкаляше кана. Калистен не им обърна внимание, решил да открие някакъв таен вход, който би могъл да обясни ужасните убийства. Провери абсидата и тъмните ниши, но както беше видял и отвън, всичко беше яка каменна зидария. Той разгледа основата на статуята и плочите около нея.

— Какво търсиш?

— Таен вход! — Калистен отново изруга. — Дори крадлива мишка не би могла да проникне тук!

— Нещо блести там.

Калистен отиде в тъмния ъгъл до вратите; там, в малка ниша, стоеше сребърната ваза, която беше видял върху плочата. Той я взе и я огледа внимателно. Върху тежкото сребро от външната страна имаше релеф, изобразяващ Херакъл, преследващ фавн. Гърлото беше инкрустирано със скъпоценни камъни, които не бяха повредени. Калистен бръкна в нея — беше празна. Той клекна и се взря в нишата, но в нея нямаше нищо друго, освен глинените делви, използвани за жертвоприношенията в храма. Всички бяха запушени и запечатани. Калистен ги отвори, но в тях имаше само масло.

— Е, поне открихме свещената ваза — заяви той мрачно.

— Какво имаше вътре?

— Би трябвало в нея да е отровата на Хидра, която е убила Херакъл.

— Може да е изветряла с годините.

— Естествено — усмихна се Калистен, — но знаеш какви са жреците. И да бяха казали, че вътре са светкавиците на Зевс, много хора щяха да им повярват. Да огледаме труповете.

Калистен минаваше от тяло на тяло. Всички изглеждаха по един и същ начин — лицата им бяха неузнаваеми, защото главите им бяха разбити. Забеляза нещо общо — раните бяха еднакви: една в слепоочието, а другата на лицето или челото. Всички имаха една и съща форма. Това му се стори толкова странно, че повика своя помощник.