Читать «Без светлина» онлайн - страница 304

— Предполагам, че имате хора там вътре с оръжие — отбеляза любезно Гайс. Все едно че го питаше дали се прибира вкъщи.

Грейвър нищо не каза.

— Ами, вижте какво — рече Гайс и се поизправи, пъхайки пухкавите си ръце в джобовете на безформените си панталони, — аз, такова, ще трябва да прибера парите.

— Къде?

— Ами при мене.

— Мисля, че няма да стане — каза Грейвър.

Мълчание.

— Те всички са там в хангара, в камионетката, нали?

Грейвър нищо не отвърна.

— Мисля, че не всички са в камионетката — рече Гайс почти на себе си. — Не сте имали време да разтоварите „Пилат“.

Мълчание.

Грейвър се извърна към хангара и извика над рамото си:

— Обадете се по радиотелефона на Уестрейт — каза той. — Да докара отряд за бързо реагиране. Кажете му кой се намира тук.

— Не правете това — рече Гайс бързо, но не особено настойчиво. — Всъщност ще бъдем доста далече, преди някои да пристигне тук, но ако си тръгнем без парите, ще бъде много, много лошо. Просто им кажете да отложат това обаждане. Ще ви покажа какво имам предвид.

Имаше нещо особено в тази невъзмутимост на Гайс при наличието на толкова смърт и то накара Грейвър да приеме думите му сериозно. Той вдигна ръка и се обърна към хангара.

— Почакайте — извика той. Погледна Гайс. — Ако сте от ЦРУ, представете някакво доказателство. Няма да ви позволя да вземете тези пари без убедителни пълномощия. — Той се поколеба само за миг. — Говоря сериозно.

Гайс помаха към хеликоптера, без да се обръща.

— Ще ви покажа — повтори той.

Вратата на хеликоптера отново се отвори, появи се един мъж с телефон в ръка и притича до тях. Подаде телефона на Гайс и отстъпи, изчаквайки, малко назад. Гайс натисна бутон на черния апарат, заслуша се за момент и после каза: „Свържи го“ След това подаде телефона на Грейвър.

Грейвър го взе и вдигна до ухото си.

— Ало — каза той.

— Капитане, тук е Нюман.

— Кейси? Къде си?

— Не знам точно.

— Какво искаш да кажеш? Какво става?

— Ами, те ни държат на едно място.

— Тебе и Ледет ли?

— Да. — Последва пауза. — Също и Лара и Джинет Бъртъл.

Грейвър едва не изпусна телефона. Мускулите му се отпуснаха безпомощно, сякаш с часове беше плувал и абсолютно нищо не бе останало в него, никаква силица, а само потръпващи мускули.

— Искам да говоря с Лара — каза Грейвър.

— Ще видя…

Пауза.

— Ало? — Чувстваше се уплаха в гласа на Лара. Беше съвсем явно, дори от една кратка дума.

— Лара, добре ли си? — попита Грейвър, втренчил поглед в Гайс.

— Да. Да, добре сме. Те нахлуха в къщата… — Тя започна да плаче, после спря и гласът й се съвзе. — Съжалявам… Господи…

Нахлули са в къщата ли? Гърлото на Грейвър се стегна. Нюман отново се обади.

— Добре сме — увери го Нюман.

— Никой ли не е пострадал…?

— Не, не, всичко е наред, няма такова нещо.

— Добре — рече Грейвър. — Не се безпокой. Ще се уреди. Действаме по това. Разбра ли?

— Да. Капитане… „Гайс“ е Страсър… — Линията бе прекъсната.

Страсър.

Тантурестият мъж взе телефона от Грейвър и го върна на човека, който го бе донесъл от хеликоптера.

— Вие сте Брод Страсър? — Грейвър се почувства като същински глупак. В този кошмар той беше проявил почти детска наивност. Изненадата беше съкрушителна. Нещо повече, той знаеше, че Страсър ще убие всички задържани, ако сметнеше това за наложително.