Читать «Без светлина» онлайн - страница 306

Страсър се усмихна благо, за първи път лицето му показваше изобщо някакво изражение.

— Добре, вик, тогава да ги сваляме всички оттам — каза той. Погледна Грейвър. — Предполагам, че това е изненада — рече той, кимайки към Ласт.

— Да, изненада е. — Грейвър се обърна към Ласт. — Откога работиш за него, Виктор? От самото начало?

Ласт не знаеше как да реагира, поне в него имаше достатъчно останали скрупули, за да се засрами. Той измърмори нещо неубедително, че било „просто бизнес“.

— Нямаше да знаем къде се намирате тази вечер, ако не беше вик — обясни Страсър. — Той носеше две предавателчета със специална честота. Държеше включено едното от тях през цялото време, затова знаехме къде се намирате. После, когато се увери къде ще бъдат парите, включи и второто. Ние просто бяхме точно насочени.

Страсър се обърна и махна пак към хеликоптера. Слезе друг мъж. Страсър отново се извърна към Ласт.

— Къде е другият самолет?

— Ей там зад хангара. Избутаха го дотам. — Ласт се държеше прекалено любезно и услужливо. Не погледна повече към Грейвър. Като дресирано кученце той следеше всяка реакция на пълничкия Страсър. Ласт щеше добре да се възползва от своята услужливост в тази афера, осигурявайки собственото си буржоазно пенсиониране.

— Заведи там тези момчета — каза Страсър на Ласт, когато и вторият мъж притича до другия с радиотелефона.

Грейвър се обърна и махна към Ремберто и Мъри да се приближат. Погледна Страсър.

— Трябва да им кажа какво става тук.

Страсър кимна разбиращо.

Когато Ремберто и Мъри дойдоха при тях, беше ясно, че също са познали „Гайс“.

— Това е Брод Страсър — рече Грейвър. Ремберто и Мъри преместиха поглед от Грейвър към Страсър, който си стоеше спокойно, с ръце в джобовете, сякаш чакаше да пристигне асансьора. — Калатис бил „откраднал“ тези пари от него. Очевидно той вече е отмъкнал повече от сто милиона. Има четирийсет милиона ей там — каза той, кимайки към хангара. — Хората на Страсър са отвлекли Нюман, Ледет, моята асистентка от службата и Джинет Бъртъл. Той иска парите.

— Дяволска работа — изруга Мъри.

Ремберто гледаше Страсър така, сякаш беше виждал всичко това преди. Така беше в наркобизнеса.

— Мистър Страсър — извика един от помощниците на Ласт. — Ще бъде по-лесно да избутаме самолета там. Това е малък „Муни“. Можем да използваме прожектора от хеликоптера.

Страсър отиде до хеликоптера и каза на пилота да включи прожектора.

— Говори ли с Нюман? — бързо попита Ремберто, когато Страсър се отдалечи.

— Да. И с моята асистентка. Тя пазеше Джинет Бъртъл в моя дом.

— Значи хората на Страсър наистина са ги отвлекли? — каза Мъри.

Грейвър кимна.

— Боя се, че е така.

Когато Страсър тръгна обратно към тях, те всички се бяха обърнали, загледани в светлата пътека от прожектора между двата хангара и видяха как тримата мъже обръщат „Муни“ и започват да го бутат към тях.

— Виждам някакви тела ей там — каза между другото Страсър. — Пазачите?

— Да — рече Грейвър. — Един от тях уби…

Експлозията беше двойна: първо бомбата, а после резервоарът на „Муни“, и двете се съединиха в малък гъбовиден облак, изгаряйки самолета, двамата души на Страсър и Ласт, във флуоресциращ оранжев пламък. Взривът вдигна и тринайсетте милиона долара високо в нощното небе, така че когато гъбата угасна само след няколко секунди, единственият огън в небето беше един друг облак, в който летяха, въртяха се и се носеха рояци от горящи пари, отделни банкноти, разхвърчали се на всички страни като падащи, пламнали листа, същинска есен от горящи милиони банкноти.