Читать «Без светлина» онлайн - страница 303

80.

Ремберто и Мъри бързо се вмъкнаха в хангара с Редън и се придвижиха зад камионетката, където Ласт пазеше Ландроун и клиента, летял с него.

Грейвър прибра спусъка на своя „Зиг-Зауер“, пъхна го в кобура и зачака край крилото на „Пилат“. Ако това беше Калатис, Грейвър нямаше намерение да позволи престрелка между двете групи мъже. Вече имаше твърде много трупове и не желаеше той да бъде причината за още. Калатис можеше да си вземе парите — но Грейвър искаше първо да говори с него.

Огромният хеликоптер „Бел Лонг Рейнджър“ се поклащаше леко, спускайки се от тъмнината, а после кацна на земята. Реактивните му ротори промениха височината на звука след намаляването на скоростта и те постепенно започнаха виещо и свистящо да заглъхват.

В хеликоптера нищо не се случи за известно време, докато роторите вече се въртяха доста бавно, движейки се плавно и накрая изсвистяха и спряха. Грейвър остана на мястото си. Вратите се отвориха. Грейвър навярно нямаше да се изненада, ако видеше как се появява косматото, черно тяло на сатаната, с копита и рога, смърдящ от вонята на собственото си разложение и на смъртта, над която той винаги царуваше, дори и тази нощ.

Вместо това стълбата се разгъна и от хеликоптера слезе само един невисок мъж на средна възраст. Носеше бежов костюм без вратовръзка и се запъти направо към Грейвър. Докато се приближаваше, Грейвър забеляза, че е оплешивял, че костюмът му е измачкан и небрежно носен, а когато Грейвър тръгна да го пресрещне, осъзна, че е виждал лицето му. Когато бяха на трийсет фута един от друг, Грейвър го позна и се спря.

— Гайс — каза Грейвър.

Мъжът също се спря. Погледна Грейвър спокойно, ала сериозно.

— Много добре — рече той. — Това е похвално.

Снимките край фонтана изплуваха в съзнанието на Грейвър. Мъжът при фонтана. Гайс. Както Арнет бе изтъкнала, този Гайс пред него беше с незабележителна външност. Леко заобленият нос беше съвсем обикновен. Този мъж не излъчваше нищо. Беше толкова банален на вид, че би могъл да бъде почти невидим, ако човек го срещнеше на улицата или седнеше до него в някой автобус. Изглеждаше невзрачен във всяко едно отношение.

— Какво правите тук? — попита Грейвър.

— Законни имуществени права, Грейвър. Законни права. — Той кимна на собствените си думи. Каза ги уморено, сякаш беше прекарал тежък ден, но нямаше намерение да се оплаква. — Какво, ъ… Тук ли са всички пари?

Грейвър се колебаеше, сам не знаеше защо. По всяка вероятност Гайс прекрасно знаеше къде са парите.

— Всички са тук — каза Грейвър.

— Ами Панос Калатис?

— Не знам нищо за Калатис.

Гайс въздъхна и кимна.

— Знаете ли, че къщата му експлодира преди един час?

— Не знаех това.

— Страхотно. Гръмна до шушка.

Гайс кимна на собственото си описание за силата на експлозията и после леко се наклони встрани да огледа около входа на хангара. Евтиният му, провиснал костюм подчертаваше заоблените рамене и тантурестата му фигура. Грейвър забеляза, че ръкавите на сакото му бяха прекалено дълги и стигаха до пръстите му.