Читать «Без светлина» онлайн - страница 3

Фийбър се обърна към Калатис.

— Казваш, че са ти се обадили. Ще се появи ли по новините?

— Не. Доколкото разбирам, ще успеят да подходят съвсем безшумно. Засега имат късмет в това отношение.

Фийбър престана да задава въпроси. Не беше необходимо. Той разхлаби вратовръзката си.

— В такъв случай операцията Селдън пропада — рече той. Помълча и поклати глава. — Самоубийство. По дяволите, как да го повярваш? Каква тъпотия. Невероятно. Е, да, ще има суматоха из ведомствата. Отдел „Убийства“ и специалният вътрешен отдел. Грейвър ще проведе собствено разследване, за да се увери, че няма никакви компромати. Ако е самоубийство… — Той се спря и погледна Калатис. — Значи са сигурни, че е самоубийство…

Калатис кимна.

— Казват, че е самоубийство.

— В такъв случаи няма проблеми с отдел „Убийства“ или СВО, остава само разследването на Грейвър. Но там трябва да бъдем добре обезпечени. Нашите хора са опитни и много внимателни. Ще следя нещата и ще гледам нищо да ме се разкрие.

Калатис допи останалия ром и изхвърли леда на тревата.

— Убеден съм, че ще успееш да овладееш проблема, Фийбър — каза Калатис. — Но в това, което става, две неща ме безпокоят — добави той. — И то много сериозно. От опит знам, че едно самоубийство в тази работа винаги означава неприятности. Сблъсквал съм се с това и преди. Мексико сити. Бриндизи. Монтевидео. Марсала. Тел Авив. Марсилия. — Изброяваше ги бавно, спирайки се за миг между тях, сякаш първо трябваше да си припомни случая в съответния град, преди да изрече името му. — Във всяко от тези места съм виждал самоубийства и те винаги предизвикваха бъркотии и неочаквани обрати. Умираха и други хора. Неприятности.

Той млъкна и допря студената чаша до голите си гърди, потърквайки охладената й влага по кожата си. Искаше Фийбър да го изслуша добре и да размисли върху казаното от него.

— Такива мъже — рече той — не се самоубиват заради обикновени причини, като например парични проблеми, жени или депресия. Те често се самоубиват от страх. Защото смятат, че не могат да избягнат нещо. Или навярно защото са направили нещо, заради което ще трябва да ги убият, или пък по някакви неведоми причини, те искат да надхитрят убиеца.

— Може би — каза Фийбър. — Но това не ти е Третия свят, за бога. Тук не е същото, Панос.

Калатис кимна снизходително на американския шовинизъм, на арогантното превъзходство, така дълбоко вкоренено в този човек, че той никога не би го осъзнал, колкото и да му го обясняват. Порив на вятъра опъна провисналите крачоли на пижамата му.

— Не, това не е Третия свят, приятелю — съгласи се Калатис. Гласът му бе търпелив и държането му учтиво. — Но ти все още не си разбрал, че това вече не е и Първия свят. Или втория. Когато се замесиш в тая работа, Фийбър, попадаш в съвсем различен свят. Опитвал съм се да ти го кажа, нали помниш? Този свят е един и същ по цялото земно кълбо. Повярвай ми. Не можеш да оцелееш, ако не схванеш това напълно… и то бързо.