Читать «Без светлина» онлайн - страница 291

— По дяволите — рече той на втория пилот и потръпна. Вторият пилот бавно кимна и широко отбори очи.

— „Малибу“. „Малибу“. Тук „Ком Едно“.

Уейд инстинктивно вдигна едната си ръка до слушалките и смаян, погледна намръщено към колегата си. И двамата познаха гласа на Калатис.

— „Малибу“, тук „Ком Едно“. Чувате ли ме?

— Да, „Ком Едно“, тук е „Малибу“. Слушам.

— Има интервенция във вашето местоназначение. — Гласът на Калатис беше бавен и отмерен. — Насочете се към другото летище.

Уейд метна изненадан поглед към втория пилот.

— „Малибу“, чувате ли ме?

— Тук е „Малибу“, чувам ви. Сега се насочвам към другото местоназначение. — Направи пауза. — Трябва да потвърдите това пред охраната на борда. Задръжте.

Уейд се обърна, погледна пак назад над дясното си рамо и срещна втренчения поглед на добермана. Той почука по слушалките и даде знак на добермана да се приближи. Мъжът разкопча предпазния колан, без да бърза, изправи се и приведен, тръгна напред. Лицето му беше безизразно — винаги беше такова. Когато се спря зад седалката на Уейд, масивната му фигура изпълни цялото пространство.

— По-добре чуй това — рече Уейд, докато вторият пилот смъкваше слушалките си, подавайки ги на добермана. — Това е „Ком Едно“. Първо се легитимирай — каза Уейд, когато, мъжът си сложи слушалките и нагласи микрофона.

— Тук е „Малибу охрана“.

Уейд остана полуобърнат и го гледаше, слушайки Калатис да повтаря същите думи, които току-що бе предал на Уейд. Доберманът не показа никаква реакция. Той просто каза:

— „Малибу охрана“ потвърждава нареждане на „Ком Едно“ да се премине към другото местоназначение.

Това беше всичко. Той смъкна слушалките, даде ги на втория пилот и се върна на мястото си. Уейд завъртя очи към колегата си. Калатис си имаше цяла сбирка от подобни типове. Бяха като колекция от противни бръмбари. Всички те говореха на този уж военен жаргон и много сериозно възприемаха себе си. Е, все пак пренасяха много пари.

Вторият пилот даде на Уейд новите координати и той направи продължителен вираж. Купчината светлинки, която представляваше центъра на Хюстън, бавно смени положението си откъм прозореца на Уейд. Сега светлините бяха по-напред и щяха да останат така, а после той щеше да направи още един завой и да се насочи към пистата. После светлините на града щяха да бъдат пред погледа му, точно над командното табло. С изменението на плана новото разчетено време на пристигане им даваше трийсет и пет минути преднина.