Читать «Без светлина» онлайн - страница 283
Дэвид Линдсей
— Защо смятате така?
— Има един тип, казва се Шек, който летеше с нас — каза Редън. — Бил е с Калатис много по-дълго от нас и с него почнахме често да се събираме и да си говорим за Калатис. Приятелчето Шек доста добре му схваща номерата. Той все още работи за Калатис по някакви тайни щуротии. Шек смята, че Калатис приключва доста от операциите си тук и че се кани да направи някакъв страхотен трик и след това просто да изчезне. След всички тия промени, дето стават днес — първо едно, а после друго, ние с момчетата почнахме малко да се плашим. От четири или пет часа се опитвам да се свържа с Шек да обсъдим тия последни събития с него, но не мога да го открия.
— Чел ли си вестниците тази сутрин?
Редън погледна Грейвър.
— Да.
— Брус Шек е загинал в експлозията на една от ония лодки в яхтклуба Саут Шор.
Редън трепна и лицето му увисна.
— Загинал?
— Познаваш ли Колин Фийбър?
— Да.
— Загинал е тази сутрин.
— Загинал? Убит ли е?
— Гилбърт Хорман?
Редън кимна, усещайки какво ще чуе.
— Загинал е снощи.
Редън преглътна. Очите му имаха такъв вид, сякаш бяха загубили способността си да мигат. Той пак преглътна.
— И трима офицери от моя отдел, които работеха по случая — добави Грейвър, без да уточнява.
Погледът на Редън се зарея навън към настилката на пистата.
— Значи Шек беше дяволски прав… тоя грък се е развилнял. Кани се да бяга.
— И къде според тебе в тая схема попадат неговите пилоти, Еди? Нима смяташ, че той просто така ще ви пусне да си вървите — с всичко, което знаете за него?
— Кучи… син… — Редън почти се вцепени.
— Във всеки случай, днес можеше да ти бъде последният летателен ден — рече Грейвър.
Редън нищо не каза. Само гледаше втренчено към пистата, която танцуваше в маранята край самолета му.
74.
— Значи тази вечер — каза Грейвър, отново връщайки Редън към започнатия разговор, — ако вземете клиенти оттук, возите ги заблуждаващо два часа и после отивате в Лас Копас, а оттам те се прехвърлят на хидроплани, за да прелетят до Чокълит Бей, така ли?
Редън кимна. Беше започнал още по-силно да се поти.
— Как става това? Къде спира хидропланът — в реката ли? Наблизо има река, нали?
Редън кимна.
— На около седемдесет и пет ярда от летището.
Нюман беше довлякъл автомобилна гума и сега седеше на нея зад Редън. Мъри и Ремберто бяха придърпали една дървена стойка и също се бяха настанили. Всички страшно се потяха, но внимателно слушаха как Грейвър методично изтръгва всяка важна подробност.
— Има ли нещо различно от обичайното в този случай?
Редън пак кимна, като че ли тъкмо сега се досещаше за нещо, сякаш още едно късче от ребуса на Калатис идваше на мястото си.
— Да. — Той отново преглътна. — Да, обикновено парите и клиента се товарят на хидроплана и се пренасят над Чокълит Бей. Когато стигнем до пристана на Калатис, клиентът се изкачва по брега към къщата за срещата си с Калатис, а парите се натоварват на моторница.
— А после какво?
— Моторницата откарва парите до уреченото място в големия залив, вместо хидроплана. Хидропланът и пилотът трябва да чакат, за да прехвърлят клиента отново през Чокълит Бей.