Читать «Без светлина» онлайн - страница 285

Малък самолет, който се бе приземил на отсрещната писта, се приближи, хриптейки, край хангара. Беше първият приближил се, откакто бяха там, и всички се извърнаха да го погледнат. Грейвър отново се обърна към Редън. Пилотът се взираше в носа на самолета. Грейвър предположи, че той премисля казаното от самия него за мощната програма. Навярно след като бе научил от Грейвър за другите смъртни случаи, той възприемаше по съвсем друг начин новото разписание и си правеше изводи.

— Да се върнем на въпроса с пазачите — каза Грейвър. — Когато клиентът пристигне на летището и се качи на самолета с парите си, той има ли някаква охрана, за да бъде осигурено предаването?

— Ами не. Такава е уговорката. Калатис мрази демонстрации на висок професионализъм, разните там важни типове, които се перчат с какви ли не автомати. Уговорката е, щом донесеш парите до самолета на Калатис, оттук нататък Калатис отговаря за всичко. Ако дотогава не си му се доверил, тогава не му давай парите си.

— А пътуването до летището?

— Калатис позволява на клиента да вземе двама свои пазачи да пътуват с него от хотела. С тях е един от хората на Калатис. Самолетът е вътре в хангара. Ние отваряме вратата, колата влиза вътре. Цялото товарене се извършва тук, вътре, скрито от погледи. Ония тежкари на клиента трябва да си тръгнат, преди да отлетим.

— Тогава всъщност има един пазач, който пътува с парите.

— Точно така.

— Тогава Калатис трябва да има четирима пазачи в Лас Копас.

— Да, мисля, че е така. Трима на земята, един във въздуха. Но този един пазач винаги стои при „своя“ товар. Продължава с него до кея на Калатис. Животът на горко то копеле е зависим от всяка кутия с пари. Изгуби ли едното, губи и другото — рано или късно.

— Значи не смяташ, че ще има промени в програмите на пазачите, както е станало при вас?

— Нищо не мога да кажа за това. Знам само, че не бяха споменати, когато преглеждахме плановете.

— А времето, за което трябва да извършите полета с хидроплана от Лас Копас до къщата на Калатис и обратно до Лас Копас? То достатъчно ли е?

— Ами, достатъчно. Съвсем малко е. Самият полет над Чокълит и Уест Бей не е проблем. Проблем е времето за кацане в Лас Копас, свалянето на клиента и парите, изминаването на седемдесет и петте ярда разстояние до хидроплана и натоварването на клиента и парите. Дават ни се двайсет минути за това, после петнайсет минути летене до пристана на Калатис, десет за разтоварване на кея, петнайсет минути обратно до Лас Копас, десет да се прибере хидроплана, да се върнем в самолетите си и да се измъкваме оттам. Дават ни десетминутен толеранс от отлитането на един самолет до приземяването на друг в Лас Копас.

— А това не е достатъчно.

Редън всмукна от цигарата и после поклати глава, извил надолу устни.

— Не, не е достатъчно. Не е оставено време за евентуален гаф… винаги може да стане нещо, особено когато използваш малка и тежка писта като Лас Копас. Трябва много да се внимава с радиовръзката там. Тя е непостоянна. А и ония проклети светлини от генератор. Ще бъде сложно.