Читать «Без светлина» онлайн - страница 281

Редън тихо пропъшкваше с всяко поемане на дъх. Погледна своя самолет. Поклати глава с лека усмивка.

— Ей, Рики — каза на Ледет, седнал точно зад него в същата поза, но той не го виждаше. — Ти май си се спогодил нещо с тия момчета, а?

Нюман поклати глава към Ледет.

Когато той не отговори, Редън се ухили и рече: „По дяволите“.

Откакто бяха влезли в хангара, никой не беше продумал, освен Грейвър и Редън.

— Е — рече Редън, намествайки задника си в опит да облекчи схващането си отстрани. От края на носа му капеше пот върху бетонния под, където веднага попиваше. — Въпросът при такава сделка е… че тая работа е танто за танто… до края на живота си трябва да се озъртам.

— Така е — каза Грейвър, триейки лицето си с носна кърпа. — Но ако не искаш да се занимаваш с нас, можеш просто да прекараш остатъка от живота си в килия.

Редън изпухтя.

— Добре де, дявол да го вземе, знаем накъде води това, нали така? Ако можех, хич не бих се канил да прекарам остатъка от живота си в килия. Той изсумтя. — Непременно ли трябва да ме държите така с тия белезници? По дяволите.

Грейвър се приближи до него и приклекна. Погледна го.

— Пушиш ли?

Редън се намръщи.

— Да, пуша.

— Искаш ли цигара?

— Да, искам цигара.

Грейвър погледна към Нюман, който отиде при Ледет и извади цигарите и запалката от джоба на ризата му.

— Свали белезниците от едната ръка — каза Грейвър на Нюман, който взе ключа от Мъри да ги отключи. Когато го направи, Ремберто шумно запъна ударника на своя „Зиг-Зауер“.

Редън трепна и после бавно обърна глава в посока на звука, докато вземаше цигарата от Нюман и я палеше. Погледна Ремберто.

— Вие, момчета, хич не действате като полицаи — рече той. Не се опита да се изправи, но поразкърши малко раменете и кръста си.

— Добре — каза Грейвър, все още приклекнал пред Редън — кажи ми какво трябваше да стане тази нощ.

Редън не беше склонен към театралничене, но от дългата му пауза, преди да отговори на въпроса на Грейвър, ясно проличаваше какво напрежение чувства. Изглежда никой не проговаряше за Калатис, без да се опасява, че така застава пред отворените врати на ада. Просто не го правеха, освен ако нямаха друг избор.

— Калатис действаше по някаква голяма сделка — започна Редън. — Не знам нищичко за какво са се договаряли — дали за наркотици, информация или оръжие, просто не знам, но нещата щяха да приключат тая нощ. — Той всмукна от цигарата. — Когато става нещо подобно, тия хора, с които той се занимава, ги докарваме да се видят с Калатис за окончателното договаряне. Те носят последната си вноска в брой. И обикновено, това си е особеност на гърка, всичко това става след полунощ, ранните часове на сутринта. Просто тъй обича да го прави.

— Става по следния начин. Тия хора, ако са от другаде, се настаняват в някой хюстънски хотел и хората на Калатис ги вземат оттам и ги водят до летището, което използваме.