Читать «Без светлина» онлайн - страница 28

— Нека да обсъдим по-лошия вариант — вдигна глава Грейвър. — Как ще действаш, ако е убийство?

При този въпрос лицето на Уестрейт се помрачи. Явно го беше обмислял.

— Никой няма да има достъп до архива — каза той. — Никой без моето писмено и устно съгласие.

Уестрейт не беше никак глупав и прост въпреки шмекерския му и брутален маниер. Този човек можеше вещо да разиграва политика от позиция на силата. Ето защо и беше тук в момента. Вътрешните интриги за него бяха като втора природа. Но макар Грейвър да не го обичаше, почувства солидарност към положението на Уестрейт. Налагаше се да вземе някои решения, за които нямаше прецеденти, а това беше мъчителна ситуация за един бюрократ. Смъртта на Тислър щеше да наложи криминално разследване и естествено, случаите, с които е бил свързан, щяха да бъдат в центъра на разследването. И именно в това се състоеше проблемът.

Уестрейт трябваше да мисли не само как най-добре да защити целокупността на разузнавателния архив, но имаше и допълнително безпокойство. Като помощник-началник на следователските служби, той отговаряше не само за Разузнавателния отдел, но също и за отделите по убийства, наркотици, кражби на коли и лабораторията по криминалистика. Смъртта на Тислър поставяше в незавидното положение неговата лява ръка (отдел „Убийства“) да разследва дясната му ръка (Разузнавателния отдел), и тази ситуация ставаше още по-сложна, поради факта че неговата дясна ръка беше най-секретният отдел в цялото ведомство и никога не отваряше архивите си на никого.

Затова Грейвър зададе следващия деликатен въпрос:

— Ами Специалния вътрешен отдел?

Уестрейт поклати бавно и изразително глава.

— С това аз ще се разправям. Вече говорих с Хъртиг, преди да дойда тук.

Не беше изненадващо.

— Ще се опиташ ли да ги възпреш?

— Ще го направя, по дяволите — отсече рязко Уестрейт и очите му войнствено блеснаха, сякаш самият Грейвър го беше предизвикал. — Та кой иска да се повтори оная гадост от седемдесетте. Няма да допусна подобно нещо, докато съм на този пост.

— Тогава ситуацията е била съвсем различна, Джек. Използвали са архива на Разузнавателния отдел, за да съставят досиета на политически врагове. Било е глупост. Трябвало е да предвидят, че ще им конфискуват материалите. Сами са си били виновни.

— Може и така да е — рече Уестрейт. Но Лукънс ще трябва да се покатери през трупа ми, за да се добере до този архив.

Грейвър завинти капачката на писалката си.

— Това може да се окаже опърничава позиция — каза той.

Уестрейт го изгледа.

— Какво? — Уестрейт проточи врат при това загатнато възражение.

— Е, хайде, Джек. Смъртта на един офицер от разузнаването усложнява проблема с поверителността рече Грейвър — Ние не можем напълно да откажем проучването на веществени доказателства. Мисля, че бихме могли да обсъдим някакво редактиране на това, което ще видят, но не знам как ще успеем да им откажем какъвто и да е достъп до материалите.

— Ако Тордела установи, че е самоубийство, чудесно, това ще бъде най-доброто — уклончиво каза Уестрейт. — Няма да има официално разследване. Аз ще се справя с административната буря… а твоята задача остава Артър Тислър. — Той насочи двата показалеца на сплетените си ръце към Грейвър. — Ако някой ти подхвърли въпрос за този човек, искам да си в състояние да отговориш със съответната документация, ако я има. Не искам никой да знае каквото и да е за Артър Тислър, което ти вече да не знаеш.