Читать «Без светлина» онлайн - страница 26

Инстинктивно погледна часовника си; беше почти дванайсет часа. Остави чашата върху шкафа, грабна кърпата за ръце и се избърса, докато вървеше по коридора към входа. В антрето лампата бе изгасена, но на верандата все още светеше и той видя начупената сянка на мъж през прозорчетата на вратата. Не можа веднага да познае този причудлив силует. Метна кърпата през рамо, махна резето и отвори вратата.

6.

Джек Уестрейт беше застанал пред него, пъхнал ръце в джобовете си, в измачкан тъмен копринен костюм, с развързана вратовръзка и разкопчана яка. Беше няколко инча по-нисък от Грейвър и фигурата му напомняше на яка крепостна стена. Беше определено дебел, а масивността му внушаваше силна агресивност. Нямаше абсолютно нищо деликатно около Джек Уестрейт както във външността, така и в държането му.

— Да поговорим — каза само той, като стисна здраво и решително устни.

Уестрейт беше като заядливо куче; той винаги се стремеше да обърне в своя полза правилата на боя с незабавно предизвикателство още при първия сблъсък. Но сега беше твърде късно за предизвикателства, а и на Грейвър съвсем не му беше до съчувствие към затрудненото положение на Уестрейт. Затова той не помръдна и нищо не каза, само се поколеба достатъчно дълго, за да се почувства Уестрейт малко по-неуверен, а после бавно отстъпи назад и широко отвори вратата.

— Заповядай — рече той.

Уестрейт веднага влезе в антрето, внасяйки със себе си познатия тежък мирис на одеколон и дим от пури. Насочи се надясно, където видя запалени лампи и влезе в дневната.

— Седни, където ти хареса — каза Грейвър.

Уестрейт подмина дивана и се настани в дълбоко зелено кожено кресло до маса с малка ориенталска лампа. Грейвър седна на обичайния си стол за четене край старото махагоново бюро и остави кърпата за ръце върху една стойка за списания.

— Преди малко говорих с Кац — веднага започна Уестрейт. — След като вие двамата сте напуснали местопроизшествието там.

Той седеше, надвесен напред, с подпрени на коленете ръце. Черната му коса беше пооредяла, но той я поддържаше по военному къса въпреки оплешивяването. Понякога на човек му се струваше, че се е опитвал да я среши, но най-често тя си стоеше там, без каквато и да е посока, освен перчема, по който той прекарваше от време на време черно гребенче от вътрешния джоб на сакото си. Подобно на Бъртъл, брадата му беше толкова гъста, че винаги потъмняваше опънатата кожа на кръглото му лице и сякаш полепваше като въглищен прах в цепката на войнствената му квадратна брадичка.

Грейвър не отвърна нищо. Той кръстоса крака и зачака.

— Хърб каза, че според тях е самоубийство.

— Това е само…

— Да, знам, предварително е. Все пак не е абсолютно сигурно убийство.

— Не е.

Уестрейт размърда нервно пълните си, тесни рамене и сакото му се нагъна зад късия му врат. Той винаги се обличаше в скъпи, ушити по поръчка костюми, смес от коприна и лен, подходящи за влажния крайбрежен климат, но ги носеше съвсем небрежно, като че ли не съзнаваше тяхната цена, въргаляйки се в своите хиляда доларови костюми, сякаш бяха анцузите на Кац. На Грейвър донякъде му харесваше тази прахосническа наклонност, макар да не можеше да си обясни защо. Май че това беше единственото нещо, което понасяше в този човек.