Читать «Бандата от Чарлстаун» онлайн - страница 5

— Да, Пол, изчакай секунда, ако обичаш! Екипът от район А-1 вече е на път! Предполагам, че до няколко минути ще бъдат при теб!

— Добре, ще ги чакам.

Настъпи нова пауза. А после, неспособна да сдържи любопитството си, Кейт изплю камъчето:

— Пак ли е той?

— Нямам представа. Червена панделка, златен кръст… Да, може би е той.

2

Полицейски детектив лейтенант Линда Флеърти си погледна часовника. Мразеше понеделниците. Винаги ги беше мразела. Понякога се учудваше, че омразата си беше все същата, въпреки че в нейната работа понеделниците не се отличаваха с нищо особено от останалите дни на седмицата.

Неумолимият цикъл на разследванията превръщаше и уикендите в обикновени работни дни. На „бойния пост“ петъците се преливаха в съботи, съботите — в недели, а те на свой ред — в понеделници, без никаква разлика помежду си. Въпреки това обаче тя ненавиждаше понеделниците, а сега, докато стоеше в залата на съдебния патолог в 8:45 сутринта, си даваше сметка, че конкретно този понеделник ще бъде от най-гадните.

Сигнализираха й за случая вчера, в неделя, в седем и половина вечерта. Открит е номер седем!

Точно в този момент тя седеше на бюрото си и за пореден път разглеждаше папките с досиетата на първите шест жертви, надявайки се да открие нещо, което да й донесе душевен покой. Защото именно това е необходимо, когато оглавяваш разследването на сериен убиец — търсиш душевен покой. И докато случаят не се разреши, и докато копелето не бъде хвърлено в затвора, ти си знаеш, че си некадърник и всяка нова жертва ще увисва на врата ти и ще те завлича все по-надолу и по-надолу.

Когато телефонът й иззвъня, все още не беше открила нищо.

Лейтенант Флеърти пристигна на местопрестъплението първа и веднага се насочи към младия полицай, приседнал на кея.

— Какво открихте? — извика тя, докато излизаше от колата си.

— Мъртва жена — отговори полицаят с притеснен глас. — Ето я там, точно до пристана!

Флеърти се приближи и надникна във водата. Подобни мрачни сцени вече не бяха в състояние да я разтърсят, но все пак, когато се загледа в носещия се по мръсните води на пристанището труп, усети как сърцето й неволно се свива. Приливът все още не беше настъпил, затова близостта на тялото до брега беше изненадваща.

— Така ли я открихте? — извиси грубо глас лейтенантът, за да прикрие изненадата си.

Стоун не отговори веднага.

— Как ви е името? — Гласът на Флеърти издаваше гняв, който и самата тя не можеше да си обясни. Нетърпелива да дочака отговора, тя се загледа в табелката на гърдите му, чиято липса на патина подсказваше, че си има работа с новак. — Стоун? Повтарям: така ли я откри?

Пристъпи напред, завря лице в неговото и буквално излая последния въпрос. Опитът в полицията я беше научил, че като безспорно красива жена това е най-добрият начин да привлечеш нечие внимание сред управляваните от тестостерона редици. Освен това бе наясно, че ако предостави на новака време за размисъл, той ще й каже онова, което тя иска да чуе, а не истината. Най-добре е да го подплаши и да не му позволи да използва и малкото си мозъчни клетки, с които разполага.