Читать «Бандата от Чарлстаун» онлайн - страница 3

Знаеше го и Садрия.

За него беше детска игра да проникне в железопътното депо през нощта и да прикрепи експлозиви към всеки един от дванадесетте вагона на сутрешния влак за центъра. Знаеше, че по някое време някой все ще забележи дупката, която беше изрязал в обикновената телена ограда на депото, но тогава ще бъде вече прекалено късно.

Експлозивите бяха свързани в последователна верига през интервали от две секунди. Началото на веригата беше в най-задния вагон, а краят й — в първия, където сега се намираше и самият той. В джоба си държеше детонатора, който щеше да положи началото на верижната реакция. Не можеше да повярва, че дланта му не е изпотена. Прие го като знак от Аллах, че каузата му е справедлива и на оня свят ще бъде щедро възнаграден.

Алхари Ал Садрия отново извърна поглед към прозореца. Влакът вече бе достигнал максималната си скорост и се насочваше към острия завой близо до Нютън Корнър. Ако изчисленията му бяха правилни, при избухването си всеки от вагоните ще се разцепи и на свой ред ще разцепи релсите, след което ще изхвърчи от тях. Следователно смъртта няма да се ограничи само до пътниците във влака. Отломките от дванадесетте вагона ще разширят обсега й до всички пешеходци по тротоарите, колите по улиците и сградите край тях.

Божествен миг!

Влакът вече навлизаше в острия завой. Садрия си пое дълбоко дъх, каза наум една молитва и щракна превключвателя.

Първоначално си помисли, че системата не се е задействала. Обзе го ужас, че е предал своите братя. В душата му се заредиха отчаяни мисли: че ще загуби уважението на съратниците си, че мястото му в рая вече не е сигурно… Отчаянието го обгръщаше все повече и повече.

И точно тогава дочу експлозията.

Само след секунди долови и втората, после третата и четвъртата. Колкото по-оглушителен ставаше трясъкът, толкова повече сърцето му се изпълваше с радост. Единадесетата експлозия разтърси вагона точно зад неговия. Вече нямаше смисъл да сдържа възбудата си.

— Аллах акбар! — изкрещя Алхари Ал Садрия с блеснали очи.

Три редици зад него Ед Танъри разполагаше само с частица от секундата, за да докосне гърдите си и за последен път да опипа ръбовете на снимката във вътрешния си джоб, от която му се усмихваха неговата млада съпруга и тяхната невръстна дъщеричка.

1.

Август 2006

Трупът й беше открит в неделя вечерта. Тя беше седмата или поне така си помислиха в началото. От откриването на шестата жертва бяха изминали две седмици и хората, затаили дъх, очакваха следващата криминална сензация. От дните на Бостънския удушвач насам жителите на града бяха забравили що е подобен страх.

Беше открита от редовия полицай Пол Стоун, който едва не се спъна в нея — почти в буквалния смисъл на думата. Като двадесет и двегодишен новак от Полицейската академия той патрулираше по доковете на Южен Бостън. Гадна задача, която даваха единствено на зайците. Пристанището на Южен Бостън бе разположено точно срещу канала Форт Пойнт и в края на седмицата не се отличаваше с особено оживление, а какво остава в края на август.