Читать «Бандата от Чарлстаун» онлайн - страница 6

— Питам още веднъж! Така ли я намери?!

— Не точно — промърмори Стоун.

— Какво искаш да кажеш с това „не точно“?!

— Лежеше по-скоро обратно, с лице във водата. Ръката й стърчеше нагоре, затова аз я хванах и тя се превъртя.

— И защо, по дяволите, си я хванал?!

— Ами… не знам. Помислих си, че мога да й помогна. Реших, че се нуждае от помощ.

Стоун замълча, но продължи да гледа лейтенанта право в очите. Знаеше, че не е постъпил правилно, но отказваше да се засрами заради постъпката си.

Флеърти също не откъсваше поглед от неговия. Изливаше си гнева върху младия полицай, просто защото той се оказа под ръка. Но всъщност не беше бясна на него, а на другия — онзи, когото вестниците наричаха „Малкия Джак“. Прякорът бе хрумнал на някакъв нахакан репортер от „Хералд“, който бързо установи, че всички жертви са проститутки и убиецът ги е изкормил до една — точно както Джак Изкормвача. А поради липса на оригинални идеи, останалите журналисти го възприеха с охота. И така — до ден-днешен.

Флеърти се зачуди откога не беше спала като хората. Май откакто бе постъпила на служба в полицията. Работата й се съпровождаше от огромен политически натиск. А ето че днес Бостън бе попаднал в примката на жесток сериен убиец, така че политиците гледаха да се скрият кой където може и да избутат напред някой друг, който да опере пешкира, докато кладата на жертвите нарастваше.

Сега тя въздъхна и отбеляза:

— Виж какво, Стоун, не му мисли чак толкова! И без това надали ще научим кой знае колко от това местопрестъпление. Известно е, че той ги убива някъде другаде и едва тогава ги изхвърля. Пък и… да не би да си въобразяват, че ще изближем цялото пристанище в търсене на улики?!

— Не, мадам — кимна Стоун, но нито се усмихна, нито показа някакво облекчение. Лицето му беше абсолютно безизразно. Продължаваше да се взира в очите й с обезпокоителна самонадеяност.

— Така — отсече накрая Флеърти. — Вече можеш да се оттеглиш и да оставиш момчетата от лабораторията да си свършат работата. Само гледай до шест сутринта докладът ти да е на бюрото ми!

* * *

Остана още известно време на местопрестъплението, наблюдавайки как криминолозите фотографират всичко и записват всяка подробност. Както и подозираше, усилията им се оказаха напълно безсмислени, но от друга страна човек никога не знаеше откъде щеше да изскочи уликата, която да разплете случая.

Минаваше полунощ, когато се прибра в миниатюрния си апартамент на петнадесет пресечки от Бостънското полицейско управление в центъра, където прекарваше по-голямата част от времето си. Все пак успя да подремне два часа, но стана рано, за да пристигне навреме в залата на съдебната патология и да наблюдава аутопсията. И сега отново погледна часовника си, отбелязвайки си наум, че минава девет и патологът отново се бави.

Най-сетне се появи и самият той — доктор Тим Фармалант, главният съдебен патолог. Линда знаеше, че нарочно я е оставил да го чака. Не че беше нещо лично — постъпваше така с всекиго. Това беше неговият начин да напомни на всички за решаващата си роля в отдел „Съдебна патология“, както и че ако някой иска нещо от него, да е наясно, че трябва да разчита единствено на неговата милост.