Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 135

Или нещо подобно.

Клеър не изпитваше никаква симпатия към нея.

— Миърнин — заговори момичето. — Ти го използва.

Сам, който седеше върху облегалката на креслото на Амели, се намръщи.

— Недей. Тя е много уморена.

— Да, ами, всички имаме проблеми. — Клеър се отърси и от ръката на Майкъл. — Кръвта на Бишъп е лекарството. Двамата с Миърнин сте били прави.

Изражението на Амели не се промени. Изглеждаше студена, далечна, недостижима.

Изведнъж Клеър се изпълни с дивото желание да я нарани. Много лошо.

И го направи.

— Бишъп е там — изтърси тя. — Миърнин е в ръцете му.

Очите на Амели се впиха в нейните и изведнъж Клеър усети как цялата ярост я напуска.

— Зная — проговори Амели. — Усещам го. Ние знаехме, че е рисковано да използваме Миърнин като примамка, но нещо трябваше да се направи.

— Не можеш да го оставиш там. Не можеш.

Амели въздъхна.

— Не — съгласи се. — Не мога. Все още се нуждая от Миърнин, при това много. Твърде рано е да го пожертвам заради играта.

Клеър преглътна с усилие.

— Ние изобщо означаваме ли нещо за теб? Някой от нас?

Амели огледа стаята. Погледът й се плъзна по хората, които имаха увити еластични превръзки над лактите си — знак, че бяха дали кръв, за да я спасят. По вампири, всички очакващи нейните заповеди.

— Вие означавате всичко за мен — каза тя. — Оцеляването на моите хора и твоите, това е всичко, което някога съм искала, Клеър. Заради това дойдох тук. Това е всичко, заради което работих. — Очите й добиха ледено изражение и старата Амели се завърна. — Бих пожертвала Миърнин заради това. Оливър. Сам. Дори себе си. Но това не е достатъчно.

Всички в стаята притихнаха. Шейн се приближи до Клеър. Усещаше, че Ева и Майкъл са зад гърба й.

Но Амели се взираше право в нея.

— А ти какво ще пожертваш, Клеър? — попита вампирката. — За да победиш?

— Това не е игра — отвърна девойката.

Амели наклони глава.

— Вярно е. Това е война. И сега трябва да се борим за живота на всички ни.

Клеър преплете ръце с тези на приятелите си.

— Тогава ни кажи какво да правим.

Амели остана мълчалива за миг, после се изправи. Клеър си помисли, че само онези, които я познаваха, истински я познаваха, знаеха какво й струва.

Тя извиси глас, за да достигне до всяко кътче на стаята.

— Трябва да разделим силите си. Не бива да губим къщите на Основателя, Кръвомобила, университета и „Комън Граундс“. Ние ще ги удържим. На онези, които са последвали Бишъп, е бил обещан свободен лов. Онези от нас, които са достатъчно силни, ще им забранят това право. Онези, които са плячка, ще бъдат въоръжени, за да се защитават. Това не подлежи на обсъждане. Всички човешки същества трябва да бъдат въоръжени и обучени как да пронизват вампири.

— От това няма връщане назад — обади се Оливър. Гласът му бе безразличен. Изражението му обаче не беше. — Даваш им твърде много.

— Давам им равноправие — заяви Амели. — Точно сега ли искаш да спориш с мен?

Оливър, след една спираща сърцето секунда, поклати глава.

— Тогава вървете — нареди Амели. — Оливър, Ева, отидете в „Комън Граундс“ и го защитавайте. Сам, избери защитници за всяка от къщите на Основателя. Поне по двама вампири и двама човеци на къща. Майкъл, Ричард — вие вървете в университета. Ще се обадя на ректора. Ще разполагате с всичко, което ви е нужно.