Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 121

Усмивката му я изплаши и тя не бе сигурна, че е само заради грима.

— Готова ли си? — попита той.

Клеър всъщност нямаше избор. Стана, пъхна ръката си в неговата и запристъпва бавно към сцената, макар че това беше последното нещо на света, което би искала да направи.

12

Изкачването по стъпалата бе като последен марш към бесилката. От едната страна стоеше Амели, блестяща като кристален полилей, а очите й изпускаха гневни искри, докато се взираше с огромно неудоволствие в Миърнин.

Той пое бледата й, съвършена ръка и я целуна.

— О, не се разстройвай толкова, стара приятелко. Аз съм много добре.

— Не — отвърна Амели. — Не си. И не след дълго ще станеш още по-зле. — Извърна се към Бишъп. — Съжалявам, че лорд Миърнин не е добре. Той трябва да си тръгне, за да не навреди още повече на здравето си.

— Изглежда ми достатъчно добре — отвърна Бишъп. — Остави го да се приближи.

— Ах, ти, глупако — прошепна Амели, докато Миърнин изпълняваше класическото завъртане на Пиеро и като отличен танцьор се плъзна по пода в дълбок поклон. — О, мой прекрасни глупако. — Клеър не можеше да определи дали бе ужасена, ядосана или тъжна. Може би по малко и от трите.

Бишъп изглеждаше развеселен.

— Минаха доста години — поде той. — Как я караш, Миърнин?

— Толкова добре, колкото би могъл да очакваш — рече Миърнин.

— Пиеро. Колко… непривично за теб. Бих казал, че повече ти подхожда Арлекин.

— Винаги съм смятал, че всъщност тайно Пиеро е много по-опасният — каза Миърнин. — Цялата тази невинност може да крие нещо.

Бишъп се засмя.

— Липсваше ми, глупако.

— Наистина ли? Странно. А вие никак не ми липсвахте, милорд.

Смехът на Бишъп тутакси секна и Клеър усети как страхът се надига в гърдите й, като задушаваща ледена вълна.

— А, да, сега си спомням защо престана да си забавен, Миърнин. Ти използваш честността като тояга.

— Мислех, че по-скоро като рапира, милорд.

На Бишъп явно му писна от размяната на остроумия.

— Ще се закълнеш ли?

— Ще се закълна — прозвуча шокиращият отговор на Миърнин. И се впусна в тирада от цветисти ругатни, която накара Клеър да премигне. Завърши с: „… гаден и тъп по рождение задник! Мошеник сред вандалите и осквернител на мъртви кучета!“, след което направи още едно завъртане и поклон. Вдигна глава с червената си усмивка, която приличаше по-скоро на похотлива гримаса. — Това ли имахте предвид, милорд?

Клеър ахна, когато две студени ръце се сключиха около гърлото й отзад и я дръпнаха силно. Държеше я Исандре, която прошепна:

— Да, моля те, бори се. Отнеха ми гаджето ти, преди да го опитам. Вместо това ще се задоволя с теб.

Клеър не се поколеба. Бръкна под туниката си, измъкна старото шише от парфюм, което й бе дал Миърнин, и отвинти капачката.

Изля светената вода право върху главата на Исандре.

Исандре изпищя толкова пронизително и високо, че кристалните чаши по масите издрънчаха. Тя се извъртя, впила нокти в косата си и няколко пръски от светената вода попаднаха върху Франсоа, който се бе спуснал към нея. Той също нададе силен вой. Там, където попаднеха, капките светена вода разяждаха кожата като киселина. Клеър се взираше ужасено. Добре, тя ги бе наранила. При това много лошо.