Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 120

Чудя се докога той ще го търпи.

Явно не дълго, тъй като следващият беше Оливър.

И въпреки че Оливър се поклони, имаше нещо принудено в жеста му. Нещо войнствено. Бишъп го долови.

— Ти какво ще кажеш, Оливър от Хайделберг?

— Поздравявам те за добре дошъл и нищо повече. — Той се поклони отново, подчертано подигравателно. — Дните ти на наш господар са приключили, господин Бишъп. Не си ли забелязал?

Бишъп се изправи. Както и Франсоа. Същото направи и Исандре.

— Доведи своя дар — нареди Бишъп. — И тръгвай, докато все още ти позволявам.

И Оливър, страхливецът, пусна ръката на Ева и слезе от сцената. Изостави я.

Долу в залата Майкъл понечи да хукне да я спасява, но Сам го улови за ръката.

— Пусни ме! — изкрещя Майкъл и двамата се претърколиха върху масата, събаряйки скъпия китайски порцелан и кристалните чаши. — Не можеш да му позволиш…

Франсоа и Исандре запристъпяха към Ева като тигри, подушили плячка. А тя стоеше като вкаменена, прикована от втренчения взор на Бишъп.

Шейн се изправи и свали кучешката маска, която Исандре му бе заповядала да носи. Отиде и застана до Ева, откопча каишката и я остави да се свлече на пода.

— Писна ми от тези щуротии — каза той и протегна лакътя си към Ева. — А на теб?

— И на мен — съгласи се тя. — Въпреки че обичам готините купони с маски. Може ли да ми дадеш нашийника си, след като ти омръзне?

— Вземи го, от мен да мине.

Двамата се опитваха да се правят на печени непукисти, но Клеър усещаше заплахата, надвиснала в залата, притаената жестокост, която само чакаше припламването на искрата, за да избухне. А Шейн не би могъл да спечели. Дори не можеше да ги нарани. Можеше единствено да бъде убит.

Клеър се опита да стане от стола. Ръката на Миърнин натисна рамото й, принуждавайки я да седне долу.

— Не — рече той. — Чакай.

— Те са мои приятели!

— Чакай!

Той беше прав. Амели пристъпи напред и застана между Шейн, Ева и Бишъп.

— Те принадлежат на мен — заяви. — Те не са собственост на Оливър и той няма право да ги дарява.

— Това възражение би могло да се изтъкне за всеки един в този град — отвърна Бишъп. — Нима ми отказваш всякакъв дар?

По устните й бавно плъзна усмивка.

— Никога не съм казвала това. Внимавай, татко. Звучиш отчаян.

Клеър видя как очите на Бишъп станаха огненочервени, после нажежени до бяло.

Амели не трепна. Извърна леко глава и кимна на Шейн и Ева. Шейн побърза да избута Ева от сцената, надолу по стъпалата към балната зала. Франсоа явно бе получил безмълвно послание от повелителя си, защото се отдръпна от пътя им.

Сам пусна Майкъл и след секунда той прекоси залата и се озова при Шейн и Ева докато те все още слизаха по стъпалата на подиума.

Сам го последва. Те оформиха малка група, застанала на нещо като ничия земя в средата между масите.

— Започва се — обяви Миърнин. — Сега е повратният момент. Той знае, че губи. Ще трябва да действа.

В този миг Джон от Лийдс произнесе със своя съвършено спокоен глас:

— Лорд Миърнин от Конуей.

Последва ново извръщане на глави. Миърнин стана от стола си и протегна ръка към Клеър. Очите му блестяха, малко по-ярко. Малко по-налудничаво.