Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 12

— Пусни момчето — разпореди се тя. Клеър никога не я бе чувала да използва този тон и потрепери, макар да не бе отправен към нея. — Рядко убивам от своите, но ако ме предизвикаш, Франсоа, ще те унищожа. Предупреждавам само веднъж.

Другият вампир се поколеба само за миг, преди да пусне Майкъл, който се свлече по гръб на пода. Без да откъсва очи от Амели, Франсоа се изправи на крака с едно ловко и грациозно движение.

И тогава той й се поклони. Клеър много рядко бе виждала мъже да се покланят, но не й се стори, че този жест бе израз на почит.

— Господарке Амели — заговори той и вампирските зъби се прибраха в устата му, за да останат дискретно скрити. — Очаквахме ви.

— И през това време ти се забавляваше за моя сметка — вметна тя. Според Клеър, докато го изричаше, вампирката не мигна нито веднъж. — Хайде, искам да си поговоря с господин Бишъп.

— Сигурен съм, че и той иска да си поговори с вас — ухили се Франсоа. — Оттук, моля.

Тя мина плавно пред него.

— Познавам дома си, Франсоа, и не се нуждая от водач. — Хвърли бърз поглед през рамо, към Оливър, който мълчаливо чакаше до вратата. — Хайде, влез, Оливър. По-късно отново ще издигна Защитите срещу теб, заради спокойствието на младите ни приятели.

Той повдигна вежди и пристъпи през прага. Майкъл продължаваше да седи на пода. Оливър му протегна ръка, но по-младият вампир не я пое. Само си размениха погледи, от които Клеър изтръпна.

Оливър сви рамене, прекрачи го и последва Амели и Франсоа в другата стая.

Когато вратата на кухнята се затвори, Клеър въздъхна дълбоко и облекчено и чу как Ева и Шейн направиха същото. Майкъл се изправи с мъка и се облегна на стената, клатейки глава.

Шейн отпусна ръка върху рамото му.

— Добре ли си, човече? — Майкъл вдигна палец, като безмълвен отговор, прекалено разтърсен, за да направи нещо повече, а Шейн го тупна по гърба. Сграбчи яката на блузата на Клеър, когато тя притича покрай него към кухненската врата. — Брей, брей, светкавице, закъде си се разбързала толкова?

— Родителите ми са там!

— Амели няма да позволи да пострадат — увери я Шейн. — Успокой се. Тази битка не е наша и ти го знаеш.

Виж ти, откога Шейн бе започнал да говори толкова разумно? Да не би всичко днес да е наопаки?

— Но…

— Родителите ти са добре, но не искам да вършиш нищо прибързано. Става ли?

Тя кимна колебливо.

— Само че…

— Майкъл, помогни ми. Кажи й.

Майкъл бе зает с това, което при вампирите се равняваше на жадно вдишване на въздух, но все пак кимна, с разконцентриран и мътен поглед.

— Да — едва чуто промърмори. — Те са добре. Заради това Франсоа ме нападна, защото застанах между него и майка ти.

— Той е нападнал майка ми! — Клеър се хвърли към вратата на кухнята и този път Шейн едва я удържа.

— А бе, човече, така ли ми помагаш? — ядоса се Шейн на Майкъл и обви Клеър с две ръце, за да я задържи до себе си. — По-кротко. По-кротко. Амели е там, а ти знаеш, че тя умее да държи всичко под контрол…