Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 11

— Извини се. Поискай ми прошка, задето ме заплаши — нареди й той.

— Ухапи ме! — озъби му се тя.

Очите на вампира блестяха като нагорещен кристал. Скочи към Ева. Майкъл реагира светкавично. Клеър никога не го бе виждала да се движи с такава скорост, във въздуха само се мярна нещо и в следващия миг непознатият вампир се стовари с трясък върху печката. Разпери ръце, за да се подпре и тя чу как дланите му изсъскаха зловещо върху газовите котлони, след което изкрещя, обезумял от болка.

Наистина положението ставаше много напечено, а те нищо, нищичко не можеха да направят.

Шейн сграбчи Ева за рамото, а Клеър — за ръката, за да ги издърпа в ъгъла зад кухненската маса, където поне имаха някакво прикритие. Но така Майкъл остана съвсем сам да се бие с вампира, с противник, който не беше в неговата категория и приличаше повече на дива котка, отколкото на човек.

Не отне много дълго, може би само броени секунди, и силите на Майкъл започнаха да отслабват. Непознатият вампир го повали на пода и го възседна. Надвеси се върху него, озъбен, с блеснали очи. Температурата в кухнята спадна до леденостудена и Клеър можеше да види собствения си дъх, докато излизаше на пресекулки като бяла пара от гърдите й, сковани от страх. Отново се разнесе онзи глух тътен, като разклати чиниите, чашите и тиганите.

Ева изкрещя и се опита да се освободи от хватката на Шейн, не че можеше да направи нещо, каквото и да е…

Задната врата се разтресе и се отвори след един мощен удар. В кухнята се разлетяха трески. Клеър чу как ключалките се строшиха като ледени кубчета.

На прага на задната врата, с вперен вътре поглед, се изправи Оливър, вторият (а понякога и първият) най-опасен вампир в града. Висок, атлетичен, целият в жилави мускули и яки кости. Тази вечер не се придържаше към обичайното си държание на готин приятел. Беше облечен изцяло в черно. Косата му бе прибрана в опашка. На лунната светлина лицето му изглеждаше като изсечено.

Замахна с ръка и я блъсна в невидима, но солидна преграда.

— Глупаци! — кресна той. — Пуснете ме да вляза!

Непознатият вампир се засмя и издърпа Майкъл, за да седне, но кучешките му зъби останаха надвиснали над врата на жертвата му.

— Ако влезеш ще го пресуша — заплаши той. — Знаеш какво ще последва. Той е прекалено млад.

Клеър не знаеше какво ще последва, но предусети, че не е нещо добро. Може дори да застрашаваше живота на Майкъл.

— Покани ме вътре — повтори Оливър със зловещо тих тон. — Клеър, направи го. Веднага!

Тя отвори уста, но я прекъсна студен женски глас:

— Не е необходимо. — Тежката кавалерия най-после пристигна.

Амели отмести Оливър от пътя си и премина през невидимата бариера, сякаш не съществуваше, което за нея бе точно така, защото Амели бе създала и притежаваше къщата. Този път беше без обичайния си ескорт от помощници и охранители, но ако се съдеше по начина, по който прекрачи прага, ставаше ясно, че командва тя, а не Оливър.

Както винаги, Клеър си помисли, че прилича на кралица. Амели носеше безупречно скроен костюм от жълта коприна. Светлата й коса бе вдигната като бляскава корона на главата й, закрепена със златни и диамантени фиби. Не беше много висока, но аурата, която излъчваше, беше с мощно въздействие като неизбухнала бомба. Очите й бяха студени и силно разширени, фокусирани изцяло върху вампира, който заплашваше Майкъл.