Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 9

Ледената буря стихна така внезапно, както се бе появила, и изгря слънце. Взирайки се с присвити очи над ослепително искрящата ледена маса, Роксана видя сянката си. Зарадва се на появата й насред безкрайната празнота наоколо. Когато обаче обходи с поглед хоризонта и прецени, че „Паловерде“ се намира на цели два и половина километра от нея, сърцето й се сви. Черният корпус почти догоре беше скрит под леда, но големият американски флаг се вееше от стихващия вятър и тя се досети, че притесненият й съпруг го бе вдигнал високо на главната мачта, за да играе ролята на фар. Трудно й беше да повярва, че се е отдалечила толкова много. Със скованото си съзнание тя си мислеше, че се е разхождала значително близо в кръг около кораба.

Ледената маса не беше съвсем безлюдна. Роксана видя малки фигури да се движат по нея и предположи, че това са членове на екипажа, които, заедно със съпруга й, я търсят. Тъкмо се накани да се изправи и да им помаха, когато изведнъж нещо привлече погледа й — мачтите на друг кораб се извисяваха между два огромни ледени блока, заседнали край брега.

Трите мачти и бушпритът, както и такелажът им изглеждаха напълно здрави с навитите си ветрила. Тъй като вятърът бе стихнал, тя свали шала от лицето си и видя, че целият корпус е заклещен в леда. Бащата на Роксана също беше морски капитан, който управляваше клипери и търгуваше с чай от Китай, така че като малка тя беше виждала стотици кораби с всякакъв вид стъкмяване и ветрила, които пристигаха и тръгваха от Бостън. Кораб като този обаче, също покрит с лед, беше виждала само на картината, окачена в стаята на къщата на дядо й.

Този призрачен кораб беше стар, много стар, с огромна заоблена кърма. Беше дълъг, тесен и дълбок. Както прецени Роксана, дължината му достигаше цели 40 метра, а най-широката му част — 10 метра. Също като онзи на картината. Този вероятно беше 800-тонен английски търговски кораб от края на осемнайсети век, пренасящ стоки предимно от и за Индия.

Тя извърна глава от кораба и размаха шала си, за да привлече вниманието на съпруга си и моряците. Един от тях зърна движението върху леда с крайчеца на окото си и даде знак на другите. Всички се втурнаха по пропукания лед към нея начело с капитан Мендър. Двайсет минути по-късно екипажът на „Паловерде“ стигна до нея, крещейки радостно, че я намират жива.

Тихият и сдържан по природа Мендър показа необичайно вълнение, когато я притегли в прегръдките си и със замръзнали по бузите му сълзи я целуна дълго и любещо.

— О, боже! — прошепна той. — Мислех, че си умряла. Цяло чудо е, че си оцеляла.

Станал капитан на китобоен кораб на двайсет и осем години, сега Брадфорд Мендър караше трийсет и шестата си година и извършваше десетото си плаване, когато корабът му бе пленен от антарктическите ледове. Як и находчив, роден в Ню Ингланд, той беше висок метър и осемдесет, набит и тежеше близо 110 килограма. Имаше сини очи, черна коса и брада, която покриваше долната половина на лицето му от едното до другото ухо. Суров, но любезен, той никога не беше имал проблеми с офицерите и моряците си, които да не можеше да разреши честно и почтено. Великолепен ловец на китове и навигатор, Мендър също така беше и проницателен бизнесмен, който не само управляваше кораба, но и беше негов собственик.