Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 6

Роксана беше облагодетелствана. Студът не проникваше през дрехите й, тъй като вместо европейски екип тя си беше сложила облеклото, което съпругът й бе закупил от ескимосите по време на една от китоловните си експедиции в Арктика. Вътрешното й облекло се състоеше от туника и дълги до коленете панталони. Шубата върху него беше широка и даваше възможност на телесната температура да циркулира свободно и да излиза навън, без да задържа потта. Тя беше подплатена с вълча кожа, а панталоните й бяха от кожата на северен елен. Краката й бяха обути с чорапи под високи ботуши, с козина отвътре.

Най-голямата физическа опасност, която застрашаваше Роксана, беше счупване на глезен или крак по неравната повърхност, а ако се разминеше с това, оставаше заплахата от измръзване. Тя не се безпокоеше толкова за тялото си, което беше добре защитено, а за лицето си. Усетеше ли и най-лекото изтръпване на бузите или носа си, започваше енергично да разтрива кожата, за да възстанови циркулацията на кръвта. Вече беше станала свидетел на шестима от екипажа на съпруга й, пострадали от измръзване, като двама от тях изгубиха пръстите на краката си, а единият — ушите си.

За нейно облекчение ледената хала започна да стихва и яростта й намаля. Вятърът престана да вие в ушите й и тя вече чуваше скърцането на ледените кристали под краката си. Походката й стана по-лека.

Стигна до едно възвишение, високо около пет метра, образувано от леда, който морето неуморно струпваше във вид на леден хълм. Повечето такива хълмове имаха неравна повърхност, но стените на този бяха съвършено гладки. Роксана се наведе и започна да лази на четири крака нагоре, като след всеки изминат метър се плъзгаше обратно с половин метър.

Усилието изсмука и малкото й останали сили. Най-накрая, без да се замисля и да задържа спомен за трудностите, тя се изкатери до билото на ледения хълм напълно изтощена, с разтуптяно сърце и тежко дишане. Нямаше представа колко време е лежала там, но беше благодарна, че можеше да даде почивка на очите си от наситения с ледени частици вятър. След няколко минути, когато сърцето й се успокои и дишането й стана равномерно, Роксана се укори за затрудненото положение, което по най-глупав начин сама си бе причинила. Не носеше часовник и нямаше представа колко време беше минало, откакто слезе от китоловния кораб на съпруга си „Паловерде“.

Преди близо шест месеца корабът бе заседнал сред паков лед и за да надвие скуката, тя започна да си прави разходки всеки ден около кораба, без да излиза от полезрението на екипажа му. Когато тази сутрин напусна кораба, пукналата се зора разкри кристално ясно небе, което обаче бързо се навъси и забули от внезапно разразилата се ледена буря. В порядъка на минути корабът изчезна от погледа й и тя се загуби сред ледовете.