Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 4

Флората също не била пощадена от апокалипсиса. Растителният свят, който не бил превърнат в пепел, загинал от липса на слънчева светлина заедно с морските водорасли. Накрая над 85 процента от целия живот на Земята умира от наводнения, пожари, урагани, лавини, отрови в атмосферата и невероятен глад.

Човешки общества, много от които доста напреднали, и безброй култури, възникнали на прага на прогресиращия златен век, били изтребени за едно-единствено денонощие. Милиони мъже, жени и деца на Земята умрели в страшни мъки. Всички следи от зародили се цивилизации били заличени и няколкото патетично оцелели били оставени само със смътни спомени за миналото. Върху най-големия непрекъснат прогрес на човечеството, продължилото десет хиляди години развитие на човека — от простия кроманьон до крале, архитекти, каменоделци, зидари, художници и воини — бил сложен капакът на ковчега. Техните творби и тленни останки били заровени дълбоко под новите морета. Запазили се само няколко физически образци и фрагменти от древна напреднала култура. Цели народи и градове изчезнали безследно. Катаклизъм от такава величина не оставил почти никакви доказателства за предишни трансцендентни цивилизации.

От изумително малкия брой хора, които оцелели, почти всички живеели високо в планините, където могли да се скрият в пещери, за да се спасят от фуриите на турбулентността. За разлика от по-напредналите в развитието си хора от бронзовия век, които предпочитали да се групират и да градят домове в ниските равнини, близо до реки и океански брегове, жителите на планините били номади от каменната ера. Сякаш каймакът на тези общества, хора от рода на Леонардо да Винчи, Пикасо и Айнщайн на тяхната ера, се изпарил в пространството и светът внезапно бил превзет от примитивни номадски ловци — феномен, подобен на онова, което се случило със славата на Гърция и Рим, захвърлена настрана за сметка на векове невежество и творческа летаргия. Новокаменната мрачна епоха забулила гроба на високоразвити цивилизации, съществували някога в света, мрачна епоха, която ще продължи две хиляди години. Бавно, много бавно човечеството ще изплува най-накрая от мрака и ще започне отново да изгражда градове и цивилизации в Месопотамия и Египет.

Едва шепа надарени строители и съзидателни мислители от изгубените култури оцелели, за да достигнат високо равнище. Дълго след като споменът за тяхното блестящо наследство избледнял и се превърнал в нещо повече от мит, техните паметници, в знак на плашещата разруха и загиналия живот все още играели ролята на предупреждение към бъдещите поколения за следващия катаклизъм. Но в рамките на хилядолетия техните наследници постепенно се асимилирали с номадските племена и престанали да съществуват като раса от напреднали хора.

В продължение на стотици години след първия катаклизъм хората се страхували да слязат от планините и да населят ниските равнини и крайбрежията. Технически превъзхождащите ги морски нации имали мъгляви мисли за далечното минало. Техниката за корабостроене и корабоплаване била изгубена и трябвало да бъде създадена отново от по-късните поколения, чиито по-подготвени предшественици били почитани като богове.