Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 14

Вътрешността беше слабо осветена от малък отвор във фалшборда. Сандъците бяха подредени от край до край между двете странични напречни прегради, но съдържанието им като че ли бе опаковано безразборно. Мендър пристъпи до един голям сандък и лесно повдигна единия край на капака.

— Тези сандъци не са били пълнени внимателно и натоварени на борда от търговци — отбеляза той тихо. — Струва ми се, че нещата в тях са били немарливо опаковани от самия екипаж по време на плаването и лично капитанът ги е турил под ключ.

— Не стой така, съпруже — смъмри го Роксана, изгаряща от любопитство, — ами ги отвори.

Докато моряците стояха навън пред склада, Мендър и Бигелоу започнаха да отварят сандъците. Като че ли никой не чувстваше щипещия студ. И двамата бяха обсебени от предчувствието, че ще открият някакво голямо съкровище от злато и скъпоценни камъни. Когато обаче Мендър вдигна едно от нещата в отворения сандък, надеждите им бързо рухнаха.

— Медна урна — каза той, подавайки я на Роксана, която я вдигна към по-силната светлина в отсека. — Красива изработка. Гръцка или римска, доколкото са ми познанията за античните предмети.

Бигелоу продължи да изважда и да подава през вратата на стоящите навън моряци още артефакти. Повечето предмети представляваха малки медни скулптурки на странни на вид животни с очи от черен опал.

— Колко са красиви — прошепна Роксана, възхитена от изяществото на формите. — Не съм виждала такива в нито една от книгите.

— Наистина изглеждат необикновени — съгласи се Мендър.

— Имат ли някаква стойност? — поинтересува се Бигелоу.

— За колекционер на антики или за музеите, може би — отвърна Мендър. — Но дълбоко се съмнявам, че някой от нас може да забогатее от тях… — Той замълча, докато повдигаше високо човешки череп в естествена големина, чийто черен цвят заблещука в сумрака. — Господи, погледнете това!

— Стряскащо е — смънка Бигелоу.

— Като че ли е изваян от самия Сатана — промълви с благоговение един от моряците.

Без да се плаши, Роксана го взе и се вгледа в празните очни гнезда.

— Прилича ми на черно като абанос стъкло. Вижте и дракона, който излиза измежду зъбите.

— По моему това е обсидиан — каза Мендър, — само че не мога да си представя как е издялан…

Силен шум от пропукване прекъсна Мендър — ледът около кърмата на кораба се бе надигнал.

В същия момент един от моряците се спусна по стълбата от горната палуба, крещейки:

— Капитане, трябва бързо да се махаме от кораба! Появи се огромна пукнатина в леда и започват да се образуват езера! Ако не побързаме, може да останем тук завинаги!

— Всички обратно на борда! — заповяда Мендър, без да губи време. — Бързо!

Роксана загърна черепа с шала си и го пъхна под мишница.

— Нямаме време за сувенири — скастри я Мендър, но тя подмина острата му забележка и отказа да се раздели с черепа.