Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 13

Всеки на борда на „Мадрас“ беше умрял тихо и кротко. Не се забелязваха признаци на хаос и паника. Нямаше нищо разхвърляно. Всички предмети и стоки бяха прилежно подредени. Но според последното писмо от капитан Хънт, времето като че ли е било спряло и всички са издъхнали спокойно. Онова, което Роксана и Мендър видяха, не беше уродливо или плашещо, а просто огромно нещастие. Тези хора бяха мъртви от седемдесет и девет години и бяха забравени от света. Дори онези, които са се чудили и скърбели за изчезването им, също бяха мъртви отдавна.

— Не ми е ясно — рече Роксана — как са издъхнали всички?

— Едни са умрели от глад, други — от замръзване — поясни съпругът й.

— Но те са могли да ловят риба под леда, да прострелват пингвини, както сторихме ние, и да палят части от кораба, за да се топлят.

— Последните думи на капитана казват, че корабът е бил отклонен на юг, далеч от курса. Предполагам, че са били сковани от лед много по-далече от брега, отколкото ние, и капитанът, вярвайки, че накрая ще се освободят и ще заплават свободно, е следвал правилата на мореплаването и е забранил паленето на огън на борда от страх да не възникне пожар, докато е станало прекалено късно.

— Значи те са умрели един по един.

— Да, а после, когато е дошла пролетта и ледовете са се стопили, вместо да бъдат отнесени от течението към Южния Тихи океан като корабокруширал кораб, насрещните ветрове са го изблъскали към брега, където стои заседнал от миналия век.

— Мисля, че сте прав, капитане — отбеляза първият му помощник Бигелоу, приближавайки се към тях. — Съдейки по облеклата на труповете, горките хора не са очаквали, че пътуването ще ги отведе по ледени води. Повечето изглеждат облечени като за тропически климат. Вероятно са тръгнали от Индия за Англия.

— Каква огромна трагедия е било — въздъхна Роксана, — че нищо не е могло да спаси тези злополучни хорица.

— Единствено Господ — смънка под носа си Мендър, — единствено Господ. — Той се обърна към Бигелоу. — Какъв товар са превозвали?

— Не открих злато или сребро, а предимно чай, китайски порцелан в прилежно опаковани дървени сандъци, бали с памук, както и различни предмети от ратан, подправки и камфор. А, да, натъкнах се и на малко складово помещение, заключено с тежки вериги, точно под капитанската каюта.

— Претърсихте ли го? — попита Мендър.

Бигелоу поклати глава.

— Не, сър. Реших, че е редно вие да присъствате. Оставих хората си да разбиват веригите.

— Кой знае, вътре може да има някакво съкровище — подхвърли Роксана, чието лице отново пламна от възбуда.

— Скоро ще разберем — каза Мендър и кимна на първия си помощник. — Господин Бигелоу, покажете ни пътя дотам.

Първият помощник-капитан ги поведе надолу по стълбите към главния кърмов трюм. Складовото помещение се намираше точно срещу едно от осемкилограмовите оръдия, чиято амбразура бе напълно запушена от леда. Двама от моряците на „Паловерде“ разбиваха тежкия катинар на веригите, завинтени за вратата, с ковашки чук и длето, които бяха намерили в обущарската работилница. Накрая избиха бравата и тежката врата се отвори навътре.