Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 16
Клайв Къслър
— Мили боже! — въздъхна съпругът й. — Какво да те правя?
— Ако не я искате, капитане — пошегува се Бигелоу, — с удоволствие ще я приема.
Въпреки че беше замръзнал до мозъка на костите си, Мендър се разсмя и прегърна жена си толкова силно, че едва не й изкара дъха.
— Не ме предизвиквайте, господин Бигелоу, не ме предизвиквайте!
Половин час по-късно Роксана беше отново на борда на „Паловерде“ преоблечена в сухи дрехи и се топлеше до голямата печка от тухли и ковано желязо, използвана за топене на китовата мазнина. Съпругът й и екипажът нямаха време дори за малка почивка. Те побързаха да извадят ветрилата от трюма и да ги стъкмят. Не след дълго бяха вдигнати и котвите и „Паловерде“, с Мендър на руля, започна да си пробива път по стопената вода през огромните айсберги към открито море.
След шестмесечен студ и почти пълен глад, капитанът и екипажът излязоха от ледовете и се отправиха към дома, като преди това обаче напълниха корабните бурета с близо седем хиляди и петстотин литра китово масло.
Странният обсидианов череп, който Роксана взе от замръзналия „Мадрас“, бе поставен върху полицата на камината в къщата им в Сан Франциско. Воден от дълга си, Мендър писа на настоящите собственици на „Скайлар Крофт трейд къмпъни“ в Ливърпул, които сега работеха под друго име, и изпрати корабния дневник, придружен с данните за местоположението, на което бяха открили кораба на брега на море Белингсхаузен.
Зловещата реликва от миналото остана в ледена изолация. През 1862 година за откриването на „Мадрас“ от Ливърпул потеглила експедиция, състояща се от два кораба, но нито един от плавателните съдове не се завърнал. Предположило се, че са се загубили сред огромната плаваща ледена маса край Антарктида.
Ще минат 144 години, преди „Мадрас“ да бъде открит отново и на палубите му да стъпи човешки крак.
Първа част
На косъм от ада
1.
Гледани от височина 2 750 метра над морското равнище, чезнещите звезди на небето в ранното утро блещукаха като лампите в театрален салон. Луната обаче излъчваше особено призрачно сияние и беше оградена от необичаен оранжев ореол. Луис Маркес излезе от малката си сглобяема дървена къща и се спря да погледа този странен феномен, какъвто не бе виждал досега, после продължи през двора към пикапа си „Чеви Шайен“ 4х4 от 1973 година.
Облечен в работните си дрехи, той се измъкна тихомълком от къщата, за да не събуди жена си и двете си дъщери. Жена му Лиза с охота щеше да стане, за да му приготви закуска и сандвич за обяд, но той бе успял да я убеди, че четири часа сутринта е прекалено рано за всеки нормален човек да броди в тъмното.
Маркес и семейството му живееха скромно. Той бе ремонтирал със собствените си ръце къщичката, строена през 1882 година. Децата му ходеха на училище в близкия град Телърайд, а онова, което двамата с жена му не успееха да купят в процъфтяващия като зимен курорт град, те си го набавяха от по-голямата фермерска община Монтроуз, намираща се на стотина километра на север, откъдето пазаруваха веднъж в месеца.
