Читать «Атентатът» онлайн - страница 8

— Не стойте тук — нарежда ми изскочило кой знае откъде ченге.

Осветява колата ми с фенерчето си, насочва го към регистрационната табела, а след това и към мен. Инстинктивно отстъпва назад и плъзга ръка към пистолета си.

— Без резки движения — предупреждава ме. — Поставете ръце на волана. Какво правите тук? Не виждате ли, че мястото е оградено?

— Връщам се у дома.

Втори полицай пристига на помощ.

— Откъде е минал тоя?

— Представа си нямам — казва първият полицай.

Второто ченге на свой ред разхожда фенера си по мен, оглежда ме заплашително и с недоверие.

— Вашите документи!

Подавам му ги. Той ги проверява, насочва фенера към лицето ми. Арабското ми име го притеснява. Винаги е така след атентат. Нервите на ченгетата са опънати, а подозрителните лица изострят мнителността им.

— Излезте — казва първият полицай — и застанете с лице към колата.

Изпълнявам. Той брутално ме блъска към капака на автомобила, с крак ми разкрачва нозете и ме подлага на методичен обиск.

Другото ченге отива да види какво има в багажника.

— Откъде идвате?

— От болницата. Аз съм доктор Амин Джаафари, хирург съм в „Ихилов“. Излизам от операционната. Каталясал съм и искам да се прибера у дома.

— Добре — казва другият полицай и затваря багажника. — Тук няма нищо.

Колегата му обаче отказва да ме пусне просто така. Той се отдалечава малко и се свързва с централата, за да продиктува там данните от шофьорската ми книжка и професионалната ми карта. „Той е арабин, натурализиран израелец. Казва, че сега излиза от болницата, където е хирург… Джаафари, с две а… Проверете в «Ихилов»…“ След пет минути се връща, подава ми документите и с нетърпящ възражение тон нарежда да потеглям, без да се обръщам.

Пристигам вкъщи към 23 часа. Смазан съм от умора и от яд. По пътя ме спират четири патрула, провирам се като през сито. Трябва неизменно да си показвам документите и да обявявам професията си, но ченгетата зяпат само лицето ми. В един момент, разярен от протестите ми, млад полицай насочва оръжие към мен и заплашва, че ще ми пръсне мозъка, ако не млъкна. Налага се офицерът да се намеси, за да го постави на мястото му.

Въздъхвам облекчено, когато се добирам жив и здрав до моята улица.

Сихем не ми отваря. Не се е върнала от Кфар Канна. Чистачката също е забравила да мине. Намирам леглото си неоправено, както го оставих сутринта. Проверявам телефона: няма никакви съобщения. След толкова наситен със събития ден отсъствието на жена ми не ме обезпокоява особено. Тя има навика да се застоява по-дълго при баба си — Сихем обожава фермата и нощните бдения над облените от спокойна светлина хълмове.