Читать «Атентатът» онлайн - страница 5

— Мислиш ли, че ми е по джоба? — питам.

Илан Рос се разхилва, тъмночервената му гуша се тресе като желе.

— Откакто не си броиш стотинките, Амин, мисля, че можеш да си позволиш да задоволиш повечето от мечтите си.

Изведнъж страшна експлозия разтърсва стените и прозорците на стола започват да звънтят. Всички се оглеждат изплашено, а тези, които са до прозорците, стават и се скриват навътре. Ние с Ким обаче се втурваме към най-близкия прозорец. Навън хората, които вършат обичайната си работа в двора на болницата, са застанали неподвижно, обърнали глави на север. Фасадата на отсрещния блок ни пречи да видим какво се е случило.

— Сигурно е атентат — казва някой.

Ние с Ким хукваме към коридора. Група сестри вече изскачат от сутерена и бързат към фоайето. Ако се съди по силата на ударната вълна, мястото на взрива не е далече. Един пазач с уоки-токи се осведомява за ситуацията. Събеседникът му заявява, че също не е наясно какво става. Хвърляме се в асансьора. Стигаме последния етаж и бързаме към терасата, издадена над южното крило на зданието. Няколко любопитни вече са тук и оглеждат далечината. Облак прах се издига през десетина карета от сгради.

— Идва от Хакирия — заявява по предавателя си един охранител. — Бомба или камикадзе. Може би взривена кола. Нямам информация. Виждам само дима, който се разнася от мястото…

— Трябва да слезем долу — казва Ким.

— Права си. Трябва да се приготвим да приемем първите засегнати.

Десет минути по-късно ни заливат откъслечни информации. Едни говорят за нападнат автобус, други за взривен ресторант. Телефонната централа започва да прегрява. Обявена е тревога.

Езра Бенхаим нарежда действия в условия на криза. Сестрите и хирурзите се отправят към спешните отделения, където количките и носилките се нижат в луда, но организирана въртележка. Не за първи път атентат разтърсва Тел Авив, така че помощ се оказва с непрекъснато нарастваща ефикасност. Но атентатът си е атентат. Технически можеш да го ръководиш, но чисто човешки — не. Вълнението и страхът гонят хладнокръвието. Когато ужасът удря, винаги се цели първо в сърцето.

На свой ред отивам в спешното отделение. Езра е тук, пребледнял, със залепен за ухото мобилен телефон. Опитва се с жестове да ръководи подготовката за операциите.

— Камикадзе се е взривил в ресторант. Има доста убити и много ранени — съобщава той. — Освободете зали 3 и 4. И се пригответе да посрещнете първите жертви. Линейките пътуват към нас.

Ким, която отиде в кабинета си, за да търси на свой ред телефонна връзка, се присъединява към мен в зала 5. Там насочват тежко ранените. Понякога, когато оперативният блок се оказва недостатъчен, ампутации се извършват на място. Заедно с четирима хирурзи проверяваме екипировката за интервенция. Сестрите шетат около операционните маси, пъргави и прецизни.