Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 967

— На̀, пий… Налях я зимъс от онова място на Етъра, където владиката хвърли кръста на Водокръщи… За крепкост и сполука…

Двете жени се ослушват и чакат изтръпнали да чуят условния знак. Боляринът Стефан се бе заклел, че ще извърши успешно намисленото. В деня, когато неговите люде поемат караула на тъмницата, в която лежи верният майстор на Калояна — тримата щяха да избягат в Средец. Там, където се стичаше всичко недоволно, всичко преследвано от тиранията на Ирина и зетя й Петър.

Десислава загаси вощениците една по една. Полуотвори прозорчето. Дъждът бе спрял. Два реда маргарит от наниза й бяха купили свободата да премине незабелязано през крепостната порта. Верен страж щеше да свирне два пъти под прозорците, когато забележи, че край брега на Етъра малката дружина приближи със запалена борина.

След малко сред плътната тишина, в която се чуваше само плясъкът на придошлата река, тихо се чу два пъти да се изсвири. Десислава бързо прегърна за последен път вярната си прислужница, която след смъртта на родителите й бе станала най-довереното лице, излезе в полутъмния трем, полека заслиза по мраморната стълба. Откачи веригите на портата, отмахна резето. Малките й ръце с мъка държаха огромния ключ, който отдавна бе взела от джоба на брата си и който никой не можа да намери, колкото и да го дириха, та трябваше да дирят майстор чак откъде Щипонье, за да направи нов.

Момата полека отключи, застана за миг изтръпнала, със сърце, което биеше чак до гърлото. Дали наистина катепан Матея бе раздал бисерите й на стражите, които щяха да дежурят тази нощ?

Тя открехна тежката врата. Плах вик замръзна в гърдите й. Ледени струи я обляха. Отпусна ръце примряла, подпря се до стената.

Долу, на края на стълбите, стоеше севастократор Петър. Лицето му бе свито като на хищник, който се готви за опасен скок. Около него се тълпяха сенки с борини в ръка.

Десислава усети как силите й се стопяват. Сви се на две, като подкосено цвете. Падна.

* * *

Двамата конници нетърпеливо се ослушват и заглеждат в тъмната грамада на градище Трапезица. Вече няколко пъти те палят и загасват борината според условеното. Най-сетне някакъв човек изниква в мрака, бързо приближава към тях. Почти залита, газейки в локвите, с разперени ръце и разрошени коси. Гласът му звучи глухо и сковано:

— Бягайте… Бягайте… Десислава е хваната… Бягайте по-скоро… Ще тръгнат и вас да дирят…

Един миг на колебание… Десислава… Как ще се яви великият болярин Стефан без нея пред севастократор Калояна… Ала няма време за губене.

Двата конника изчезват по посока към южната градска порта.

След малко в бойницата нахлуват въоръжени люде.

— Минаха ли преди малко оттука двама гончии на севастократора?