Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 70

Барбароса сви вежди, потърка неспокойно челото си.

— Ние имаме договор с византийците и в него сме уговорили всички условия по преминаването ни.

— Нека вярваме, че този договор ще бъде изпълнен — отвърна учтиво княз Белота — ала нека предположим и че може да бъде нарушен, безразлично по чия вина. Тогава за този възможен случай аз бих желал да зная как би приел всемогъщият алемански император предложението за помощ, което моят господар му прави.

— Дълбоко съм убеден, че Исак Ангел не ще посмее да предизвика гнева ми… — отвърна твърдо Фридрих — и че ще изпълни всяка точка от договора. В противен случай ще смятам за свое право да изпълня със сила установеното и в случай на успех да използувам правото на победителя. А това е нещо, което не би могло да бъде от голяма полза за Константинопол.

Сините очи на алеманеца бяха станали студени и зли, невещаващи нищо добро.

„Как бих благославял мига, когато Червената брада се разгневи на ромеите“ — помисли ликуващ Белота, ала отговорът му бе мъдър и предпазлив.

— Ние горещо желаем договорът между кръстоносците и ромеите да не бъде нарушаван, за да може славният император Фридрих да изведе войските си благополучно до желания бряг, както и да може да изпълни предначертаното велико дело: освобождаването на Гроба господен… Искаме само на благородния вожд на кръстоносците да бъде известно, че цар Калопетър му обещава помощта си във всеки случай, щом му се окаже необходима. Той може да му даде войска от 40 000 души.

Императорът се усмихна:

— Това предложение на българския господар ми прави голяма чест и ме радва от сърце.

Разговорът бе свършен.

Фридрих бе наистина уверен в искреността на ромеите. Как да го убедят, че от страна на Византия може всичко да се очаква? Неведнъж българите бяха изплащали жестоко наивната си доверчивост. Ала човек трябва да пати, за да се увери. Каква полза сега да се изнасят тъмните слухове, които вече се разпространяваха между народа, за ненавистта на ромеите към пристигащите латини, за омразата, която ромейското духовенство подклаждаше към пришълците. Нима доскоро войските на Фридриха и войските на ромейския император не бяха воювали една срещу друга в Тесалия и край Тесалоника? Нима тъй лесно бе забравена старата ненавист между сицилийците и ромеите?

Твърде скоро Фридрих Барбароса трябваше да си спомни думите на българските пратеници.

Може би монах Доситей наистина бе пророчествувал истината, когато беше казал някога на скромния сродник на Комнините, че ще стане император. Може би и сега страховитите му видения за падането на Константинопол под латинска власт пак да бяха верни, ала той не успя да познае времето, по което Царският град щеше да стане плячка на кръстоносни войски от Запад. Чак петнадесет години по-късно, по време на четвъртия кръстоносен поход.