Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 69

Исак Ангел слушаше изтръпнал мрачните пророчества. Страхотни видения се възправяха пред него: Константинопол подпален и плячкосан, жителите му изклани, заробени, а той самият ослепен, убит и хвърлен в тъмница, жена му покалугерена, децата му отвлечени…

Той гладеше неспокойно сурата си брада, аленото му лице беше станало още по-тъмнопурпурно. Изведнъж той плесна с ръце. Притичаха се стражи.

— Извикайте ми веднага протостратор Мануил Камица!

А монахът продължаваше да надава жаловити стонове.

— Врагът ще влезе през портата на Ксилоксеркса… Тугинец ще владее Буколеона и Влахерна… Чуждоземни пряпорци ще се развяват по градските стени на ромейската столица… Бог да ни е на помощ!

Мануил Камица получи заповед да поведе войски срещу кръстоносците и да запречи всички проходи с камъни и дървета, а събраните храни да дигне обратно. Никой алеманец не биваше да пренощува в големите крепостни градове. Стените на Филипопол да бъдат яко укрепени за твърда борба, ако Фридрих пожелае да си послужи със сила. А брата си Алексей изпрати да преговаря със Саладина, господаря на сарацините, за обща борба против алеманите.

Дружина зидари получи заповед да зазида с хоросан и тухли портата на Ксилоксеркса.

И докато в Константинопол вземаха мерки за отпор срещу кръстоносците, в Ниш пристигнаха пратеници на Калопетър с дарове и писма до могъщия Хохенщауфен. Водач на посолството бе знатният и велемъдър княз Белота.

Император Фридрих ги прие, заграден от най-знатните си рицари. Той помоли любезно пратеника на българския цар да седне в негово присъствие, като с това почиташе и самия български цар. Белота хвърли изпитателен поглед към господаря на алеманите.

Облечен в туника от железни халки, която оставяше открито само лицето, за да стигне до коленете, Фридрих правеше впечатление на благ и мъдър човек.

Сърцето на Белота заби бързо и тревожно. От този мъж зависеше сега съдбата на родината му. С една дума той можеше да подкрепи борбата на българите и да им осигури завладяното с толкова кървава бран. И с една дума можеше да остави надеждите им да се изпарят като росата под жаркия слънчев лъч. Щеше ли да му повярва, щеше ли да допусне това, за което вече Белота имаше сигурни сведения; отмятането на гърците от договора?

Фридрих го гледаше насърчително с едрите си, малко изпъкнали зеници. Гъстите вежди сключваха дъга над правия му нос, тънки мустаци обграждаха красивата му уста, докато долната му челюст бе оградена от гъста червеникава брада.

Фридрих Червената брада!

Княз Белота затвори за миг очи, сякаш не можеше да повярва, че се намира пред всесилния император. Събра всичките си сили, цялата си ловкост, цялата си убедителност. Отново се изправи, поклони се дълбоко три пъти наред, пак седна:

— Може би молбата и желанието на моя превисок господар българския венценосец Калопетър и достойния му брат цар Асена да се видят отначало чудни на господаря на алеманите, славния император Фридрих Първи… — започна ясно и отсечено Белота. — Ала който е живял дълго време по тия земи, ще може по-лесно да схване изненадите, които могат да очакват чужденеца, който за пръв път прекосява Изтока. Тук хората са по-други, нравите им са по-различни от тия на западняците и ние, които от векове сме съседи на Византийската империя, знаем какво може да се случи, когато такава мощна войска наближава стените на Константинопол…