Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 3
Фани Попова-Мутафова
Но другите надделяха. Да се почака още малко. В това време старата търновска болярка с радостни сълзи прегръщаше най-малкия си син.
— Боже, лудо момче! А ние помислихме, че си се удавил някъде в Етъра — каза Теодора, по-голямата сестра. Тамара, по-малката, протегна ръка към него, но момчето се дръпна, отправи се към прозореца със сбърчено чело и остана там.
Дете. Дете бил! Той ще им покаже дали е дете. Дръзки мисли се тълпяха в главата му.
Една стара жена се отдели от ъгъла, в който се беше скрила при влизането на юношата, и отново седна на покритата с пъстър килим ракла.
— Нали ви казах, че е жив и здрав? — рече и беззъбата й уста страхотно се усмихна.
Севина подаде ръката си.
— Момче ще е — каза врачката, като мигна няколко пъти с червените си сълзливи клепачи.
— Ако е вярно, ще ти дам две жълтици — и госпожа Тамара блажено затвори очи.
— Сега гледай на мене — каза старата болярка Тамара.
Магьосницата взе почтително господарската длан. По лицето й бавно се изписа удивление, после ужас.
— Е, какво?… — попитаха нетърпеливо трите жени.
— От твоята утроба са се родили трима царе. И тримата ти синове ще носят венец…
Иваница извърна глава и бавно се приближи.
— И после?
Жените се втренчиха в устата на врачката.
— Кълна се в Юда самовила, че не съм аз крива…
— Не споменавай бродници и нежити — смъмра болярката — е, после?
Магьосницата мълчеше. Иваница гневно тропна с крак.
— Трима царе — пошъпна тя изплашено — и тримата ще умрат от нож.
Юношата се изсмя, дигна презрително рамене и излезе. Вън, пред вратата, се сблъска с едно русо момче с дълги, тънки ръце и големи сини очи. Двамата се изгледаха със злоба и омраза.
— Нямаш ли друга работа, ами подслушваш? — викна Иваница. — Махай се по-скоро от очите ми.
Момчето се усмихна дръзко.
— Цар… Цар щял си да станеш… — и почна да се кикоти и да се превива.
Иваница скръсти ръце и го изгледа.
— Ще стана!
— О! Цар Йоан… — и момчето се поклони подигравателно.
Иваница пламна.
— Кълна се в свети Димитър и в пресветата Троица, че ти някога ще целуваш багреницата на цар Йоана!
Момчето се изсмя, отдалечи се малко и извика:
— Скилоян!
И понеже познаваше добре действието на тази обида, се приготви да бяга. С един скок Иваница го настигна, стисна раменете му с чиличените си пръсти и пребледнял прошъпна:
— Не на Скилоян, а на Калоян ще се поклониш! Хубаво го запомни…
Русото момче се изви като змия и го ухапа за ръката.