Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 29

— Закъсняхме. Едва ли днес ще видим Света София — пошепна Теофил и погледна другаря си.

Иваница все още гледаше прехласнат безкрайната гора от колони, кубета, дворци, звънарници и обелиски. От Света София до Златната врата се опъваше дълга пъстра змия — Мезийската улица. В дъното на Златния рог се издигаше величествената снага на Фанара. Като тънка черна ивица изглеждаха отдалече яките стени, които опасваха огромния град. Върху площадките на бойниците горяха вече първите светли точки на огньовете.

Внезапно Иваница се извърна към север. Нещо задуши гърлото му. Там, там далече бе неговата малка земя, бедна и проста, неизвестна, незачетена и все пак скъпа, желана, най-хубавата земя на света. Там господарите на Хемус щяха да основат велика нова империя, която ще събере всички млади и буйни сили на полуострова. А това тук — това бе само велелепие на смъртник…

Визанс, Визанс, твоите дни са преброени вече, ти не можеш да крепиш такава огромна власт на хилавата си снага. Ти ще загинеш и камък върху камък няма да остане от приказното ти богатство. А онова жилаво племе ще пребъде през вековете…

— За какво мислиш, драги приятелю?… — попита отново Теофил, леко загрижен.

Иваница дълбоко въздъхна и не отговори.

Отвън колоната беше изписана с пророчески надписи за всичко, което е било и което ще стане с Константиновград.

— Хайде сега малко да се поразходим по Меза — предложи ромеецът.

Здрачът бързо и неусетно нахлуваше в шумните улици, поглъщаше блясъка на емайловите плочки и изтриваше ярките багри на туниките и наметките. Пресякоха един малък площад и неочаквано потънаха в буйния поток от хора, който изпълваше прочутата Мезийска улица. Там всяка вечер се срещаше изтънченият, най-известният свят на Визанс. В прочутите по цял свят базари, които се редяха от двете й страни, ромейските хубавици намираха скъпи златовезани платове от блестящ пурпур, коприни с цвят на теменуга и праскова, килими от Сирия и Багдад, червено боядисани кожи, ковчежета от слонова кост, смарагдови огърлици, чаши от сардоникс и ахат, елмазени гривни.

Едри нубийци с викове си пробиваха път за носилките, които носеха на раменете си. Зад прозирните завеси се мяркаха начервени и набелени жени в светли туники, някои вървяха пеш, гъвкави и стройни. След тях дълго оставаше опияняваща диря от скъпо халдейско благоухание. Често лукаво блестящи погледи се спираха любопитни върху хубавия, непознат юноша и Иваница свеждаше смутен глава надолу. Зад стъклата на базарите искряха несметни съкровища. Пищно облечени конници се връщаха от всекидневната си разходка към Златната порта. Внезапно огромната навалица почна да тича към Августейона. Василевсът след малко щял да тръгне от Свещения дворец за Влахерна. Всеки искаше да види великолепното шествие.