Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 27

Край стените на кубикулума, през който вървяха Теофил и Иваница, бяха наредени чудни изваяния. Спряха пред един голям лъв от позлатен бронз. Теофил незабелязано натисна малък лост, скрит в ушите му, и страшен рев огласи мраморните сводове. За миг тълпа любопитни, които никога не бяха виждали чудесата на Свещния дворец, се събраха около тях. По-нататък върху един златен явор малки птици от син и розов емайл изчуруликаха възхитителни песни. Смаян като дете, Иваница се докосваше с ръце до всяка неочаквана изненада, търсеше скритите механизми, учудваше се, смееше се.

След това Теофил го заведе в параклиса на Свещения дворец и с благоговения му показа светините, на които идваха да се поклонят богомолци от целия свят. Там бяха гвоздеите, с които са били забити ръцете и краката Исусови на кръста, копието, с което са ранявали гърдите му, две парчета от светия кръст, туниката, с която е бил облечен по пътя за Голгота, тръненият венец. В едно шишенце от кристал се тъмнееше нещо.

— А това е част от пресветата му кръв — каза с благочестив трепет Теофил.

Но други мисли се нижеха под челото на Иваница.

Щеше ли господ да отнеме благословията си от града, който пазеше толкова скъпи светини?

Ромеецът го изпрати до Влахерна и обеща да го вземе след обяда, за да разгледат града. Когато се разделяха, Иваница сякаш долови някакъв особен поглед между Теофила и телохранителя. Но може би и така да му се беше сторило. Желязната решетка с трясък се затвори зад него и юношата внезапно се почувствува сам, нещастен и изоставен.

Глава VIII

— Виждаш ли това кръгло здание с пет дървени кули? Това е прочутата черква на Седемте престола. Някои я смятат по-хубава и по-богата от Света София — рече Теофил Каламодиос и поглади замислено тъмното си голобрадо лице. — Но аз все пак си по̀ харесвам Великата черква. После ще видим и нея.

Влязоха в голямото мрачно здание тихи и мълчаливи. Силен мирис на тамян лъхна лицата им. В западната абсида бяха наредени седем каменни саркофага.

— Това са гробниците на седем от апостолите. А тази колона е същата, на която е бил вързан господ наш, преди да бъде отведен на кръста.

Теофил се прекръсти и набожно целуна хладния камък.

— Всичко, което виждаш — кандила, свещници, мозайки — е само от чисто злато и сребро. Ненапразно казват, че две части от световните богатства са събрани в Константиновград, а третата е пръсната по света… Ела сега да ти покажа целия живот на Христа.

Иваница се дигна на пръсти, след това се наведе, сниши се съвсем и дълго разглежда в нямо учудване ситната игра на малките пъстри камъчета, които с поразително изкуство рисуваха всички по-важни случка от живота Исусов.

— Ела сега да видиш гробниците на василевсите.

От един висок прозорец поток бледозлатна светлина струеше върху величествените саркофази от мрамор и порфир.

Теофил дълго мълча, потънал в скръбно съзерцание, след това въздъхна и каза:

— Прахът на мъдри и храбри мъже почива тук… Ето, това е гробът на Константин Велики, този на Юстиниан Ринотмет, тоя на Константин Копроним, този на Лев IV, този на Василий Македонецът, този на Лев Философ, този на Никифор Фокас… Когато норманите превзеха Солун, всички дойдоха да искат закрила от великия бранник… Победителя на сарацините. От мъртвите търсим помощ, защото живите… — Теофил отново въздъхна и поклати глава — след Андроник… Исак. От зло на по-зло. Сега, когато навсякъде се мълви, че Фридрих Червената брада се кани да потегли срещу Визанс, Исак и брат му Алексей пилеят последната перпера на страната за пантомими, надбягвания, угощения… Тук почива Йоан Цимисхес, храбрият арменец, тук Василий Българоктон, тук Мануил Комнин…