Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 30

Иваница вървеше изтръпнал, изгубен. Чарът на Визанс проникваше в кръвта му като гибелна, измамна отрова. Напразно душата му се противеше в смъртни тръпки. Великият град бавно и неусетно го покоряваше.

Императорската трапеза бе сложена в порфирния триклиниум на Влахерна.

Една широка врата от кристал отвеждаше до терасата, от която мраморни стъпала и площадки слизаха към морето. Висящи златни лампи заливаха с трептяща светлина огромните стенописи и мозайката от проконезки мрамор, която покриваше пода, изтръгваха многоцветни искри от скъпоценните чаши, отражаваха се в бледото сребро на съдовете, в копринените дрехи на пируващите, в розовия и зеления мрамор на архитравите. Зад една алена сребровезана завеса се ронеха страстни, лениви звуци. Сладката печал на флейтите се преплиташе с ясния призив на тромпетите, с тихия припев на хора.

Седнал между Теофил и стратора Адриан, немного далеч от василевса, Иваница се мъчеше да се справи с една чиния едри, сочни стриди, напоени с малоазиатски лимони. Не че не беше гладен. Смущаваше се, сравняваше грубите си момчешки ръце с изящните пръсти на стратора, спокойната непринуденост на Теофила със своите неловки движения. От време на време учудено поглеждаше Адриана и не можеше да разбере как този нехубав, мършав момък може да изглежда толкова привлекателен. Страторът бе захвърлил военното си облекло. Копринена зелена туника, поръбена отдолу със златен ширит, обвиваше тънката му снага. Колан от червена кожа, поръсена със златни капки, стягаше кръста му. На лявата му ръка искреше огромен карбункул. Брадата и косата му бяха накъдрени и намазани с благоуханни масла. Младият българин едва бе успял да изяде половината от стридите, когато му донесоха в емайлирана чиния парче печена коза със силни подправки. След това пушено свинско, пържени птици, овчо сирене, медени пити, скъпи източни плодове и вино, вино, вино, гъсто и тъмно като кръв или златисто и бистро като кехлибар, или светлоалено като пламък.

Исак Ангел лениво се усмихваше, слушаше дръзките шеги на гърбавия хистрион и непрекъснато дигаше към устните си обсипаната с жълти и сини камъни чаша, която искреше в бледите му пръсти. Бяла атлазена мантия, извезана със златни кръгчета и подплатена с пурпур, небрежно загръщаше тесните му рамене.

— Разбра ли какво каза сега хистрионът? — попита Теофил.

Иваница се засмя и кимна с глава.

— Подир малко ще дойдат сирийските танцувачки — каза Адриан и нетърпеливо погледна към посребрената врата. След това наля в една чаша от кристал, украсена с розови емайлови плочки, някаква тъмнозлатна пенлива течност.

— Опитай от питието на северняците.

Момчето сръбна и се намръщи от горчивината. По цялата трапеза екна дружен смях. Исак Ангел, полупиян, дигна чашата си и кимна ласкаво на Иваница. Хистрионът се промъкна до него, потупа го по рамото и подкачи някаква весела песен. На равни промеждутъци велможите му пригласяха.