Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 212

Само леките стъпки на императора едва чуто отекват по пясъка на пътеката. Някаква сянка дебне зад него. При един завой до големия шипков храст той изведнъж спира като прикован. Царицата стои пред него. С тъмни, питащи очи. Тръпнеща и неспокойна, го улавя ръката му, доближава лице до неговото, шъпне безумни слова. Иска да знае какво се е случило с него, защо не е идвал през обикновеното време в градината, да не се чувствуа зле, да не е нещо обиден?

Императорът леко се усмихва, поклаща глава.

Нищо не се е случило. Всичко си е постарому. Но тогава?

Очите й го изгарят с преданост и тревога. Тя не разбира, не може да разбере. Тогава усмивката внезапно изчезва от лицето му, той полека издърпва ръката си от нейната. Гласът му е строг и тъжен.

Той не може повече да идва в градината. Нима тя не разбира причината? Той не може да наруши приятелството на Калояна… Един рицар не може да отвърне на толкова благородство и великодушие с черна измяна. Той не може зад гърба на царя да използува голямото му доверие и да постъпи като най-долен измамник…

Целгуба разбира и цяла пламва. Опияняваща радост я залива с топли вълни. Тя не чува нищо друго. Доверие, измама, великодушие… Празни слова. Тя разбира само едно… Императорът я обича! С диво ликуваме тя простира ръце към него, притиска главата си до гърдите му, повдига горещи устни към неговите. Куманската й кръв гори в див, безумен копнеж. Смутен и замаян, императорът свежда чело и обгръща със силни ръце раменете й, устните му докосват нейните… Но изведнъж, с бързо движение той я отблъсква от себе си и изчезва по пътеката. Високата му снага бързо се стопява в мрака. Стъпките му отекват по плочите на двора, след това бавно заглъхват.

Целгуба стои неподвижно на мястото си. Гняв и радост едновременно я карат леко да потръпва. Тя пада на колене и забравила за новата си вяра, дига ръце към небето, безмълвно отправя благодарност към боговете си. Той я обича! Той я обича!… Ах, тя ще му помогне да избяга, ще накара куманите да напуснат Калояна и да минат на страната на латинците, с помощта на брат си Йона тя ще успее да преведе императора жив и здрав до Константиновград, тя самата ще избяга с него, ще го придружава навсякъде…

Във Визанс, във Фландрия, на края на света…

Само да изличи тъгата от хубавите му скръбни очи, само да бъде винаги при него… Да спаси и него, и себе си от мрачната неволя на този затвор… Там, далеч, на свобода, на простор… Да прекарат живота си в песни, в слънце, с волна радост…

Глава XXVI

Малко след като Целгуба се прибра в покоите си, от главната кула затръбиха, в двора нахлуха конници и с неизказан ужас царицата узна, че Калоян ненадейно се е върнал. Ами ако си беше дошъл малко по-рано? Тя изтръпна. Какво щеше да се случи? Тя знаеше много добре, че Калоян никога няма да прости. Макар че на вид малко се грижеше за нея, но никога той нямаше да позволи да мамят доверието му. Колко ли страшен би бил гневът му?