Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 134

Само папата можеше да ги защити. Защото в старите книжа на Ватикана все още се пазеха писмата на Бориса до папа Адриан и от тях най-добре можеше да се установят правата на българите да възстановят миналото си велико господарство.

Потънал така в тежки мисли, Калоян не забеляза, че Василий му дава знак да се приближи, за да целуне кръста. Чак когато царицата леко го дръпна за коженото рухо, той трепна, сякаш се събуди от сън, и бавно се отправи към сребърния кръст, който блестеше в ръката на стареца. Целуна го смирено, отдръпна се и отново се загуби в грижите си. Не беше само безпокойството за папата, което тормозеше мисълта му. И други беди бяха надвиснали като едри буреносни облаци.

След като напразно се бе опитвал да победи Иванко със сила, императорът, изплашен от засилващия се непокорен българин, го бе покорил с хитрост. С лъстиви обещания за вечен мир той го примамил в засада, хвърлил го в тъмница, а някои казваха дори, че Иванко бил убит.

Калоян не скърбеше за убиеца на брата си, но съжаляваше за храбрия мъж, който можеше да бъде полезен. Сръбският княз се беше отказал от съюза си с България, бе оженил сина си за Евдокия — дъщерята на император Алексея, и бе минал към Визанс. При това Венгрия също така подтикваше Сърбия към бран с българите… Малка надежда имаше още само у Хръса и протостратора Камица. Но кой знаеше дали и те няма да изменят.

Ромеец беше Камица…

Преди няколко време Иванко бе взел в плен богатия протостратор и му го бе пратил в Търново. Камица поиска да се откупи. Тогава Калоян му предложи да даде две кентинарии злато. Камица се съгласи и писа на императора да му изпрати парите. Но в това време Алексей успял да завладее всичките му богатства и отговори, че парите му са по-скъпи от него. Възмутен и огорчен, протостраторът даде клетва за вярност Калояну и отиде в Просек при зетя си. Сега и двамата обещаваха да му помогнат в борбата с Визанс. Освен това и заместникът на Иванко във Филиповград, Иван Спиридонаки, бе почти минал на страната на Калоян — примамен с пари и обещания.

Все пак най-голямата, най-тежката грижа оставаше папата. Защото Калоян не се съмняваше в силите и храбростта на войските си, не се боеше и от най-тежката бран. Боеше се само от нетрайността на завзетото, от безбройните тъмни, непознати врагове, които всеки миг можеха да се нахвърлят върху него и да оспорят на държавата му правото да живее свободно и законно.

Той не бе признат от никого…

През целия ден на Водици царят остана тъжен и разсеян. Напразно Целгуба се опита с глуми и закачки да разведри лицето му. Дори и вечерта на пира, който се даде в палата, той непрекъснато мълча с неподвижно вперен в далечината взор. Дори и радостният смях на Мария не разпръсна бръчките от челото му. Той се прибра рано в покоите си, като остави гостите сами да довършат веселбата. Не му беше до веселие и забава. А песните и шумният говор на поканените, които от време на време долитаха до него, само правеха бръчките на лицето му да се вкопават още по-дълбоко. Той се съблече и си легна. Но не можа да заспи. Железен обръч стягаше главата му, сърцето му биеше тежко и тревожно. Една-единствена неизменна мисъл непрестанно дълбаеше челото му. По едно време той скочи и седна на леглото си.