Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 136

Изведнъж вратата се отвори, пред тях се яви един висок мъж със сиви очи и кестеняви, леко посребрени къдрици, които се виеха около ушите му. Умният му, изпитателен взор ги прониза като кинжал и те сведоха за миг като зашеметени очите си надолу. Той се доближи и любезно им протегна ръка, като заговори на гръцки. Поздрави ги, въздаде хвалебствие към светия отец Инокентий и ги помоли да го последват в работната му.

Те очакваха да видят един обезумял от радост човек, а видяха само един владетел, който със спокойно достойнство приемаше неизказано високата чест да получи саморъчно писмо от всесилния папа.

В огнището гореше буен огън. Тримата мъже седнаха близо до него и впериха мълчаливо взор в българския цар — както се наричаше той.

— Най-напред се посгрейте, благородни гости. Аз заръчах да ви донесат топло вино и нещо да подкрепите силите си. Изглежда, че и тримата разбирате гръцки. Мога ли да попитам сега за имената ви?

Тримата се спогледаха. Чудно! Този човек не умираше от нетърпение да прочете папското послание.

Един от тях стана. Беше нисък, пълничък монах с живи сини очички и кръгло червено лице. Той се поклони и каза:

— Аз съм архипрезвитер Доминик от Бриндизи, изпратен като папски нунций от Негово светейшество Иноченцо III до благородния мъж Йоанициус. Гръцки знам само аз, защото съм ромеец. Този е отец Бернардо от Ферара, а този е капеланът Франческо от Палермо?

Нунцият извади от вътрешния джоб на расото си един пергаментов свитък и като го целуна, поклони се и го подаде на Иваница.

Царят също се поклони и прие посланието. Челото му бе леко навъсено. Не му харесваше това, гдето нунцият го наричаше само „благороден мъж“ и гдето Доминик от Бриндизи беше ромеец. Той бързо разчупи апостолическия печат и като разгъна тънкия пергамент, се приближи до трисвещника на масата.

В това време столници внесоха топли питиета и ястия, а докато пътниците подкрепяха силите си, изгончии се бяха пръснали из целия град да съобщят невероятната вест на всички велики боляри и да ги свикат на синклит. Наскоро след това един след друг почнаха да прииждат към палата: княз Белота, деспот Борил, деспот Слав, куманските войводи Коча и Манастър, архиепископ Василий, презвитер Константин и останалите знатни мъже.

Те влязоха с радостни възклицания и сякаш не вярваха на очите си. Княз Белота прегърна царя и го целуна просълзен. Дойдоха и сестрите на Калояна с мъжете си. Най-после се яви Целгуба, учудена и поразена. Пратениците се бяха нахранили и се грееха на огъня. Тогава царят им предложи да отидат да си починат и сам ги изпрати до стаите им. Архипрезвитер Доминик му беше съобщил устното послание на папата. Като се върна в работната, презвитер Константин и Сеслав се спуснаха към него и го отрупаха с въпроси. Лицата на всички горяха, очите възторжено лъщяха. Калоян се озърна и попита:

— Где е престолонаследникът?

— Не му е съобщено — каза някой.