Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 108

В същото време Димитър чакаше тревожно в кубикулума на императорските покои във Влахерна да бъде приет и да изкаже молбата си пред Алексея III.

Момъкът се оглеждаше със свито сърце наоколо. Потискаше го страшният разкош на императорския палат, тревожеше го бавенето на приемането му. Сякаш за василевса бяха по-важни игрите на сирийките, глумите на джуджетата и фокусите на въжеиграчите, отколкото писмото от далечния Хем. Откъм покоите му долитаха песни и комедиантски словеса, звуци от цитра и смехове.

Най-сетне Алексей Палеолог отиде при младия българин и го помоли да го следва. Димитър тръгна като насън сред блясъка на златните мозайки, колоните от сребро и слонова кост, по дебели копринени килими, между свилени завеси, под меката светлина на кристални поликандилони.

Когато влезе в трапезарията, за миг сякаш всичко се обви в пъстра мъгла пред него. Императорът полулежеше връз широко креело, покрито със сърмени завивки. В ръката си държеше голяма купа, пълна с вино. Дрехата му бе цяла изтъкана от златни нишки. Челото му бе обвито с диадема от едри рубини. Богатствата, които Исак Ангел бе събирал с толкова мъка, докато сложи малко в ред държавното съкровище, сега се пилееха щедро.

До него седеше императрица Ефросина, едра, черноока жена, която имаше удивителен дар да говори непрекъснато, с рядко красноречие. Всъщност тя държеше в ръцете си цялата власт, която ленивият Алексей с радост й бе отстъпил. Когато българинът влезе, за миг всички изгледаха изумени прашния и морен пратеник, който не отговаряше с измъчения си вид на пиршеството на тия весели люде. Жените тихо зашушукаха. Все пак Димитър бе хубавец като брата си Иванко и привличаше очите на младите моми.

Ефросина го покани да мине напред и да каже какво желае.

Димитър стори предписаните три дълбоки поклона, целуна отрупаната й с пръстени ръка, отново сведе чело до земята. Ала щом каза няколко думи, веднага всички замлъкнаха поразени, някои наскачаха прави, обградиха го, отрупаха го с въпроси. Сякаш не можеха да повярват на ушите си. Какво? Българите искаха помощ от тях? Цар Иван бе готов да предаде Търново, ако го оставят там като наместник на императорската власт.

Ромеите се спогледаха. Измама ли беше това? Примка ли някаква? Ала не, не можеше да бъде. Братът на Иванко говореше тъй тревожно и развълнувано, в очите му гореше толкова уплаха.

— Ако не дойдете на помощ, брат ми е загубен! Той повярва словата на севастократор Исака и затова се помами да стори дръзкото си дело. Исак му обещаваше помощ и закрила от страна на Византия. Нали няма сега да изоставите приятеля си?

Анна, вдовицата на севастократора, който бе вече умрял в Търново, приближи до българина.

— Измъчваха ли много съпруга ми, преди да го убият?

Димитър описа смъртта на севастократора с много по-тежки багри, отколкото бе станало в действителност. Тогава Анна се обърна към баща си, императора Алексей и дигна ръка:

— Кълна се в света Ходегетрия, че ако не отмъстиш за смъртта на мъжа ми, ще отида под калугерско було…